ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Владимир Путин и неговите служители отказват публично да произнасят името на Алексей Навални, основният опонент на Кремъл.
В Берлин обаче, където Навални се възстановява в болница след отравяне на 20 август в Сибир, целият град говори за него. За щастие на 7 септември той излезе от изкуствена кома. Германските лекари смятат, че е твърде рано да се направи оценка на вредите, които ще бъдат причинени на здравето на Навални в дългосрочен план. В същото време щетите, нанесени върху отношенията на Германия с Русия, вече са очевидни, пише британското списание The Economist, цитирано от "Фокус".
Малко световни лидери се познават толкова добре, колкото Путин, който дойде на власт през 2000 г., и Ангела Меркел, която стана федерален канцлер на Германия пет години по-късно. По време на кризи те си говореха всеки ден. Близките контакти обаче предизвикаха и известно неуважение.
През 2014 г., уморена от лъжите на Путин за Украйна, федералният канцлер насилствено принуди останалата част от Европейския съюз да се съгласи с икономически санкции срещу Русия. Противно на очакванията и въпреки съпротивата на голяма част от германското бизнес лоби, те продължават да работят. Последвалите руски агресивни действия, включително масовото контролирано от Кремъл хакване на компютърната система в Бундестага през 2015 г. и поръчковото убийство на чеченски дисидент в берлински парк миналата година, направиха атмосферата още по-мрачна.
Реакцията на Меркел към отравянето на Навални, включително искането (на което до момента няма реакция) за цялостно разследване в Русия, може да се счита за необичайно категорична. В резултат на това отравяне броят на традиционните „разбиращи Путин хора“ намаля, отваряйки място за допълнителни мерки. На нивото на Европейския съюз са възможни „хоризонтални“ санкции - тоест не насочени срещу определена държава - въз основа на нарушението от страна на отровителите на забраната за използване на химическо оръжие. Дебатът в Германия обаче се съсредоточи върху почти завършения проект за изграждане на подводния газопровод „Северен поток 2“ (общата му цена е 9,5 милиарда евро), който може да удвои доставките на руски природен газ от полуостров Ямал до германското крайбрежие, а от там вече по-нататък в останалата част на Европа.
Източноевропейците и американците мразят "Северен поток 2", защото вярват, че Кремъл ще спечели лостове и пари в резултат на това, докато приходите на Украйна от използването на съществуващите наземни тръбопроводи ще намалеят (един полски министър веднъж сравни този проект с пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г.). Меркел, която наследи „Северен поток 2“ от Герхард Шрьодер, нейният предшественик „разбиращ Путин“, дискретно довери на колегите си в Европейския съюз, че не е привърженик на този проект. От години обаче, в духа на германската традиция за разделяне на енергийните сделки с Русия от геополитиката, тя не отговаря на призивите да го изостави.
Днес обаче се наблюдават някои промени. Германският външен министър Хайко Маас заяви на 6 септември, че продължаващата руска обструкция по отношение на Навални може да "принуди" Германия да преразгледа сделката за газопровода. Меркел чрез своя прес секретар заяви, че е съгласна с това мнение. Това „повишава залозите“, казва Янис Клуге, специалист по Русия в Германския институт за международни отношения и сигурност (Stiftung Wissenschaft und Politik). Въпреки че не бяха предоставени подробности, Меркел няма да промени позицията си без план.
Всичко това обаче може да се окаже по-скоро опит за оказване на натиск върху Путин, отколкото реална заплаха.
Завоят на 180 градуса по "Северен поток 2" ще възмути германските бизнесмени и вероятно ще трябва да се платят милиарди евро обезщетение на много европейски компании. Както стана известно, Меркел информира партията си, че все още не е взела решение за следващите стъпки. И много хора в нейния лагер са предпазливи да изоставят този проект. „Ограничаването на отговора само до „Северен поток 2“ би отклонило вниманието от нарушението от страна на Русия на правилата на Организацията за забрана на химическото оръжие“, казва Родерих Кизеветер, депутат от партията на Меркел ХДС. Той самият предлага общ европейски отговор.
С Беларус картината е по-ясна. Европейският съюз се готви да въведе забрана за влизане на беларуски служители, отговорни за фалшифицирането на резултатите от президентските избори през август, както и насилието срещу протестиращи, включително срещу Мария Колесникова, лидер на опозицията, която беше задържана на 7 септември. Освен това се предлага да се замразят активите на тези длъжностни лица. Формално дебатът за санкциите срещу Беларус и Русия върви по различен път. Канцлерът Меркел, която в момента претегля възможностите си за Русия, не може да не вземе предвид ескалацията в Минск.
