Рязкото разминаване между британци и французи се обяснява с различните култури в двете страни – между политиката на асимилация по френски образец и британския мултикултурализъм
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Забраната на буркините на някои френски плажове предизвиква вълна от критики в англосаксонските страни, предава Агенция "Франс прес". „Френски абсурд“ - с това заглавие на автора на уводни статии Дейвид Ааронович излиза всекидневникът „Таймс“, отбелязвайки, че подобни забрани може да са дело единствено на "сбъркани мозъци" и има опасност да създадат още повече проблеми.
"Нима носенето на буркини е по-обидно от гледката на долнище на бански тип прашки при дами на зряла възраст в сравнение с класическия бански" – пита британската организация Експлоринг Ислам Фаундейшън, която развива дейност за по-доброто разбиране на исляма.
Във Великобритания не е рядкост гледката в някои градове с многобройно мюсюлманско население на напълно забулени жени и тя не предизвиква такава полемика като във Франция. Най-известният пример на носене на буркини не е дело на мюсюлманка, а на известната водеща на британското радио и телевизия Найджела Лоусън, която облече през 2011 г. буркини на плаща на Сидни ... за да не почернее. Темата с буркините разбуни и британските граждани.
Повечето медии посвещават напоследък репортажи по темата, а Би Би Си излъчи извънредно критични изказвания на мюсюлманки. Буркините ми дават свободата да ходя на плаж и да плувам и нямам чувството, че нарушавам убежденията си, казва интервюирана мюсюлманка по британската телевизия. Шокиращо е да се изисква от жените да се разголват или да напускат плажа, казва друга. Непрекъснато се говори, че мюсюлманите трябва да се интегрират повече, но не ни одобряват, когато ни виждат да плуваме с буркини.
Според специалисти това рязко разминаване между британци и французи се обяснява с различните култури в двете страни – между политиката на асимилация по френски образец и британския мултикултурализъм. И двата модела на интеграция са в криза. Те не се прилагат, нито разбират по ясен начин и всяка страна следи другите, за да си прави изводи. А трудността с френския модел, който насърчава равенство на всички граждани независимо от раса и религия, е че е трудно той да бъде приложен по справедлив начин, цитира АФП д-р Сара Силвестри от Лондонския университет.
Според експерт от Националния институт на Франция за демографски изследвания през последните години има втвърдяване на отношението към мигрантите и особено към мюсюлманите във Франция. Всичко, което се говори за буркините и останалите неща навява на мисълта, че проблемът идва от малцинствата, а не от организацията на френското общество, изтъква Патрик Симон. Не на последно място влияние оказват и последните атентати във Франция, които според него са довели до извода, че многообразието може да предизвика трудности и заплашва националната сплотеност.
Тази идея здраво се вкорени в националното съзнание и бе подета от някои политически сили. И в САЩ смятат за нелогично да се налагат правила, така че жените да не трябва да съблюдават други. Дебатът за буркините според „Ню Йорк Таймс“ прехвърля рамките на религията или на носенето на определена дреха: става дума да се предпази френското немюсюлманско мнозинство да погледне в лицето променящия се свят. Колкото до Австралия, откъдето е създателката на буркините Ахеда Занети, дрехата се приема и като средство за интеграция. Там дори така са облечени една инструкторка по плуване и една спасителка.
Според австралийска журналистка забраната на буркините е атака срещу малцинствата. Занапред, пише Сара Малик в “Синди Морнинг Хералд“, жените не само трябва да се съобразяват със сексизма сред техните общности, но и със силата на държавата.
