ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Социологът Андрей Райчев твърди, че за Бойко Борисов сега по-важен от властта е въпросът за излизане от международна изолация. ПП се оказаха пък слаби шахматисти в политическата игра. След местните избори не мога да видя каква е ползата на ДБ от ПП, казва Райчев в интервю за "Марица".
Ето още какво анализира той:
Вероятността за предсрочни избори е примерно около 30 процента, но основната е все пак да се направи кабинет. Но нищо фатално няма при нови избори, освен че „Възраждане“ още ще порасне, недоволството на електората ще премине в ръмжене.
За хората от политическия елит това е много вредно, защото резултатите на партиите ще спадат. А в политиката няма празно пространство и някой ще се намести.

Премиерското кресло никога не остава празно - дори в Германия през май 1945 г., когато страната беше победена, в руини, пак се намери някой, който да стане канцлер (Луц Шверин фон Крозиг - бел. ред.).
Със сигурност е театър за публиката на двата електората срещата между първите две формации. Явно двете коалиции достатъчно са мотивирани и международно за някакво съюзяване. Имам предвид и натиска от САЩ във връзка с необходимостта България да бъде по-твърд съюзник за Украйна. И на двете коалиции ясно им е казано, че това трябва да се направи.
И проблемът им е не толкова между тях самите - те могат да са в една лодка, без да се бият, проблемът е в собствените им електорати. ПП например трябва да обяснят на привържениците си как така, след като 2-3 години се бориха срещу „диктатора и крадеца“, както наричаха Борисов, сега той изведнъж се оказва приемлив партньор. Борисов пък трябва да обясни на своите как хората, които го арестуваха, изведнъж се оказват подходящи за общи действия.
Това е главното представление, което гледахме. Политиката въобще е представление, вид театър, може би най-интересният.
Но от друга страна, като че ли маневрата, която Борисов е замислил или поне им предлага, е да се откаже от своя мандат и да им даде мандат - цена, която ще плати за своето окончателно излизане от изолация. Убеден съм, че за Борисов сега по-важен от въпроса за властта е въпросът за излизане от международна изолация.
Не мога да си представя как ПП-ДБ ще откажат, но ако откажат, нещата наистина отиват на зле. Може и план Б да се включи, но пак зависи от международния фактор.
Вероятността за нови избори е 20-30 процента, по-вероятно е да съставят някакъв кабинет. Да си представим: ПП дава приемлив за Борисов премиер, не изключвам това да е и самият Асен Василев. Съгласуват министри и започват да управляват с подкрепа на ГЕРБ, който държи отзад зад гърба много солидна брадва и чака момента, в който може да ги удари. Това виждам, може и да греша.
Да, не изглежда вероятно да стане правителство с първия мандат. Ако ПП-ДБ откажат да съгласуват евентуален кабинет, Борисов трябва да прави жестове отново за пред своя електорат. Но това ще бъде вече предизборно. А възможностите на трети мандат са много малки.
Освен за Асен Василев, говореха за академик Денков като за премиер. Най-трудно тук обаче е да се вникне в главите на тези наши млади лидери. Те са новаци в политиката, правят елементарни грешки. Например преди два месеца имаха ясно предложение от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, който виждаше много ясно какво ще стане и предлагаше да се сложи на масата правосъдната реформа, проблема за главния прокурор, като съгласието около тези проблеми да стане аргумент за съставяне на някакво тип техническо, експертно правителство. Това предложение на Иванов беше най-умното, защото даваше възможност за последователна политика за ПП-ДБ. Вместо това обаче ПП отказаха, смятайки, че ще постигнат победа на изборите. Не осъзнаваха два факта - първо, че нямат съюзници. Изпокараха се с БСП и с ИТН, „Възраждане“ не ги понася, както и ДПС. И единственият им възможен съюзник въобще е ГЕРБ.
Вторият факт, който не оцениха, е, че намаляват, не са в ситуация всеки следващи избори, както „Възраждане", да им носят още гласове. Не прецениха риска, не приеха предложението на Христо Иванов да позиционират правителство върху правосъдната реформа и се докараха до ситуация да приемат някакво „ние“ през ГЕРБ. Това е изненада за ПП, оказаха се слаби шахматисти в политическата игра и сега буквално се чудят какво да правят.
Борисов намали стигмата към ГЕРБ. Абсолютно, а и той няма вътрешна, а само външна стигма. Борисов само гледа едно посолство да не се сърди много. А вътрешно няма изолация, говори си с всички, дори с ПП-ДБ, пластичен е.
Има раздор, разбира се, вътре в ППДБ. Мълчанието на ДБ на лидерската среща беше символично и много важно. Христо Иванов и ген. Атанасов не могат да кажат дума срещу ПП, преди да настъпят местните избори. Това би имало катастрофални последици, просто ще загубят София. А за ПП-ДБ е много важно да превземат столицата, това ще е символична победа.
След като на парламентарните избори в София на 2 април получиха мнозинство в рамките на 35-40 процента в различните многомандатни райони, победата им наесен е в кърпа вързана, стига да не се скарат. И те се стараят да не се случи това.
Но след местните избори не мога да видя каква е ползата на ДБ от ПП.
ПП харчат, а ДБ като дясна формация се опитва да вкара бюджетна дисциплина. Така че техният "брак" не е дългосрочен. Проблем е и вътрешното състояние на ПП. Излизат информации за различни виждания на двамата лидери, но има и по-малки групи, които недоволстват. Не мисля, че те ще се разпаднат на П и П прим, по-скоро ще ги гълте ДБ, отцепниците от ПП ще ходят в ДБ. И такива процеси ще настъпят, но те биват съзнателно и строго спирани в момента от лидерите заради местните избори наесен. С отпадането на този мотив не виждам нищо, което да ги съединява.
Отново виждаме, че ПП не са в състояние да мислят дългосрочно, защото въобще си представяха, че с всеки нови избори ще вървят слънчево нагоре. Но това очевидно не се случва, защото на последните избори заедно в коалиция двете формации ПП и ДБ набраха по-малко, отколкото само едната на предишния вот.