АРАБСКИ УДАР ПО ТУРЦИЯ! Проф. Владимир Чуков: Обединените арабски емирства признават арменския геноцид
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Абу Даби признава арменския геноцид, написа в профила си във Фейсбук арабистът проф. Владимир Чуков. Очаквало се това да стане през април, но непотвърдена информация. И то щяло да да изведе влошените турско-емиратски отношения в нова, още по-конфронтационна фаза.
Ето какво написа проф. Чуков в социалната мрежа:
По непотвърдена информация Обединените арабски емирства /ОАЕ/ имат планове през април да признаят арменския геноцид, което ще изведе влошените турско-емиратски отношения в нова, още по-конфронтационна фаза. Всичко това става в деня, в който Ердоган нарече Макрон „начинаещ в политиката“, тъй като френското правителство смята да обяви тази година 24 април в „национален ден за възпоменаване на арменският геноцид във Франция“.
През юли 2017 г. външният министър на ОАЕ Абдула бен Зайд поднесе цветя на възпоменателния паметник за арменския геноцид в Ереван, по време на своята официална визита в Армения. В Анкара възприеха това като предизвикателство, но всъщност тези действия на емиратската дипломация бяха брънка от все по-нагнетяващите се турско-имиратски отношения. Редица специалисти считат, че принцът престолонаследник Мохамед бен Зайд е изработил специална стратегия, заедно със Саудитска Арабия, за противопоставяне на Турция в спора за лидерството в сунитския свят. Възможно е, ако нещата продължават по този начин, да се стигне до пълен разрив между Абу Даби и Анкара.
Има обаче и конкретни събития, които обясняват разтрогването на брилянтните до 2013 г. отношения между двете държави. Възходът на турската икономика, след поемането на властта от Ердоган, се дължеше, в много голяма степен, на "златния инвестиционен дъжд" в Турция от страните от Персийския залив, в частност от Саудитска Арабия и ОАЕ. Само Абу Даби държеше в турски банки над 90 млрд. долара. Всичко това вече е минало.
Много често запознати отбелязват, че едно от неназованите официално обвинения на Турция към ОАЕ е, че последните са финансирали организацията на Фетуллах Гюлен за неуспешния опит за преврат през юли 2016 г. Те обаче спестяват факта за неуспялия опит за преврат през 2013 г. в ОАЕ. Последните официално обвиняват за антидържавния акт организацията Мюсюлмански братя, чийто морален стожер е Ердоганова Турция, Египет на бившия президент Мохамед Морси и Катар. С обявяването на Мюсюлмански братя за терористична организация от ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет и Бахрейн през 2013 г. започна влошаването и отношенията Абу Даби – Анкара. Двете държави заеха противоположни страни в конфликтите в Сирия /ОАЕ официално подкрепят кюрдите/, Либия и в региона на африканския рог. Турция счита, че роля за рухването на турската лира през май 2018 г. имат Саудитска Арабия и ОАЕ. В Анкара дори видяха сянката на Мохамед бен Зайд в убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги.
През 2017 г. остра полемика се разгоря относно ролята на командващия последния османотурски гарнизон на двете светини Мека и Медина, роденият през 1948 г. в Русе, Фахрадин паша. Абу Даби го обвини, че изтегляйки се от Медина през 1918 г. е нанесъл щети на местното население и е ограбил исторически ръкописи. Турция отстоява мнението, че той е защитник на вярата, давайки отпор на армията, която е била командвана от британски офицери. Като пряк резултат от словесната битка властите в Анкара нарекоха улицата, на която е разположено посолството на ОАЕ на името на Фахредин паша.
Нещо повече, местни медии твърдят, че Абу Даби е подкупил лидери на Сирийската свободна армия, за да улеснят те преминаването на ислямисти в провинция Едлиб, целейки саботажа на руско-турското споразумение. Последното беше сключено през септември 2018 г. Така те обясняват успешната офанзива на радикалите от фронта Нусра там и завземането на 80% от нейната територия за сметка на протурските милиции. Интересното е, че те не назовават от къде са преминали терористите, дали от Турция или от територията, контролирана от режима. Така или иначе турската страна не посочи официално на кого хвърля вината за възхода на Ал Нусра в Едлиб, докато руската страна директно обвини за това западни членове на антитерористичната коалиция. Конкретни аргументи обаче не бяха посочени.
Видно е, че взаимоотношенията Абу Даби – Анкара са част от влошаващите се отношения между двата, вече ясно изградени в Близкия Изток антагонистични блокове. Първият е формиран около Саудитска Арабия и нейния съюзник ОАЕ. Вторият е този на Катар, Турция, но и гравитиращите около тази ос, на различни разстояния Иран и в някаква степен, Ирак, с новото политическо ръководство. Двете, проведени по едно и също време мероприятия /13-14 февруари/, касаещи геополитическите движения в Близкия Изток – конференцията във Варшава и срещата на високо равнище в Сочи между държавните глави на Турция, Иран и Русия, показаха реалното разположение на силите. Ако Катар остава пивотиращ, изпращайки своя външен министър в Полша, но подкрепящ турската външна политика в региона, то Турция все по-ясно се идентифицира с оста Москва-Техеран-Анкара. Тук не става въпрос само за ясната констатация на американския вице-президент Майк Пенс, визиращ покупката на руската ПВО остановка S – 400. Въпреки поканата в Полша, цялото турско политическо ръководство беше в Сочи. На връщане от черноморския руски курорт, Ердоган заяви пред журналисти, че вероятно ще бъде осъществена съвместна турско-руска интервенция в Едлиб. Подобно положение Анкара категорично отхвърляше като възможност до последната му среща с Путин.
