Ариел Коен: Западът не може да си позволи Македония да стане „черна дупка“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Основният проблем е, че лявата СДСМ не е популярна, за разлика от прозападната ВМРО-ДПМНЕ, която има дълбоки исторически корени в предкомунистическата ера и сериозно изпреварва опозицията.
Балканите се превърнаха в централен регион в рамките на бежанската криза, която застрашава стабилността и сигурността на Европа. Миграционният наплив надхвърли 1 милион души миналата година и най-вероятно няма да намалее, въпреки споразумението ЕС-Турция от 7-8 март тази година.
Планинският полуостров има ключова роля. Той е естествена бариера, която спира навлизането на екстремистите от „Ислямска държава” в Европа. За да се справи с миграционното цунами, Западът има нужда страните в Югоизточна Европа да останат стабилни, сигурни и съдействащи. За съжаление, отношенията между съседни държави като Гърция и Македония са в най-добрия случай нервозни.
Бежанците, които искат да влязат в Европа пресичат Егейско море между Турция и гръцките острови, а после или продължават на север към зелените полета на Германия и Австрия или биват връщани в бежански лагери в Турция. Гърция, член на ЕС и НАТО, получава слаби оценки в справянето с миграционната вълна. Вместо да регистрира търсещите убежище, както предполага закона, Атина ги изпраща с автобуси към македонската граница. Там те се превръщат в прекалено голяма тежест за малката и бедна държава с 2,1 милиона души население. Въпреки това, Македония се справи с човекопоток от 750 000 души миналата година – еквивалентът на това САЩ да се справи със 100 милиона души.
Западът, включително САЩ, но по-специално ЕС, не трябва да чака кризата да се превърне в „черен лебед” или черна дупка. Ситуацията „Македония-Гърция” има непосредствена нужда от внимание. Това не е единственият проблем. В Македония има вътрешнополитическа борба, която започва да прилича на зараждаща се „цветна революция”, окуражавана от ЕС и САЩ.
Т.нар. „цветни революции” са кръстени на „Оранжевата революция” в Украйна през 2004 и 2005 година. От такива движения имаше полза при падането на комунизма, както и в случаите на Сърбия и Грузия, но те не проработиха в Киргизстан и Близкия изток.
Подкрепяни от американското правителство, леви НПО-та и богати донори, цветните революции, познати като Арабската пролет, доведоха до идването на власт на „Мюсюлмански братя в Египет”, кръв и хаос в Либия и Сирия. Окуражаването или позволяването на такъв развой на Балканите насред бежанската криза може да доведе до катастрофа.
Основният проблем е, че лявата, либерална Социалдемократическа партия на Македония и лидерът й Зоран Заев бяха победени в поредица вотове и все още не са популярни. Вместо да се изправят пред гласоподавателите, Заев и партията му следват буква по буква наръчника за цветни революции, като изкарват привържениците си по улиците и провокират насилие. Когато направиха същото през 2015 г., ЕС се намеси и с негово посредничество бе сключен договора от Пържино, според който нови избори трябваше да се проведат на 24 април. Под натиска на Заев дата беше преместена на 5 юни. Сега обвиненият в подправяне на тайни аудио записи и подсъдим за изнудване политик се опитва отново да отложи изборите.
Най-популярният лидер в Македония е бившият, а най-вероятно и бъдещ, премиер Никола Груевски. Под неговото ръководство страната демонстрира впечатляващо икономическо развитие, като последно през 2015 г. регистрира най-големият растеж на БВП на Балканите – 3,7%. Подобриха се и показателите за социална сигурност, здравеопазване и образование.
Партията на Груевски, проамериканската и прозападна ВМРО-ДПМНЕ е популярна, има дълбоки исторически корени в предкомунистическата ера и сериозно изпреварва опозицията. Албанската етническа партия, която е по-малкият коалиционен партньор в управлението, също подкрепя парламентарния вот. Това е важен аспект, като се има предвид нуждата от етнически мир между преобладаващите православни християни и албанското мюсюлманско малцинство.
Докато определено има още какво да се направи в борбата с корупцията, оценките на „Прозрачност без граници” в Македония са много по-добри от тези на съседните България, Турция, Албания и Косово. Това не означава на Македония всичко да й бъде простено, а да й бъде даден шанс.
Настоящите протести в страната започнаха, след като президентът реши да прекрати разследванията срещу политици, в рамките на скандала с подслушванията. Специалната прокуратура, институция създадена в рамките на договора от Пържино, която в последствие се политизира и приближи към опозицията, е била на път да повдигне обвинения, които допълнително да разрушат гражданския мир.
Управляващата партия се разграничи от помилванията, но Заев използва възможността отново да изкара тълпите на улиците и да започне палене на пожари и атаки срещу приемната на президента, радио станция и министерството на правосъдието. Насилието рядко е рецепта за демокрация.
Използването на тази тактика е морално цинично, защото тя е димна завеса. Партията на Заев има прогнозен резултат под 20% и прави отчаян опит да предотврати изборите на всяка цена.
Съседните страни наблюдават събитията в Македония със смесени чувства. Някои се страхуват от хаоса и неконтролираните бежански потоци. Други, като Гърция, ликуват. Атина парализира преговорите за присъединяване на Македония към НАТО през 2008 година и се държи враждебно към съседката си. Спорът е заради името на страната, което съвпада с това на провинция в Северна Гърция.
САЩ и европейските страни знаят достатъчно добре, че демокрацията е дърво, което израства бавно. Изисква време да се въведат реформи и нетърпението е лош съветник, води до поражения и опасности. Такова ще е неглижирането на външните и вътрешни неприятности в Македония от страна на САЩ и ЕС, като се имат предвид сегашните обстоятелства. Вашингтон и Брюксел трябва да накарат Гърция да се държи прилично и да подсигурят изборите на 5 юни.
Западът не може да си позволи повече черни лебеди, особено на Балканите.
------------
Анализът на д-р Ариел Коен е публикуван в „Хъфингтън поуст”. Коен е специалист в политическите науки, с огромно влияние в американските правителствени и неправителствени институции. Негова специалност са Евразия и Източна Европа. В редица случаи той е съветвал различни комисии в американския Сенат, в други Пентагона и Световната банка. В момента е директор на Центърът за енергетика, естествени ресурси и геополитика, част е от Атлантическия съвет, а е свързан и с други влиятелни тинк-танкове. Често се изявява и като медиен анализатор.
