ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Екип на НИМ откри голям тракийски храм и светилище на Зевс и Хера, обхващащ площ от 50 кв. м. Началото на неговото функциониране започва през втората фаза на ранножелязната епоха (VIII-VI в. пр. Хр.).
Преустроен е през IV век едновременно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на връх Кози грамади, открита и проучена от Иван Христов. На 12 юли екип НИМ под ръководството на доц. д-р Иван Христов поднови археологическите разкопки в района на върха в землището на с. Старосел, Хисарско.
Тази година археолозите на музея проучват голямо светилище в най-високата част на върха, като тракийският храм е открит в пределите на античния групов паметник от национално значение. През този период (VIII-VI в. пр. Хр.) траките са използвали обработени каменни блокове, за да подчертаят фасадата на храма. Покрили са го с керемиди от коринтски тип, а на мястото на старите глинени олтари са изградили четири кръгли олтара, изградени от камък и глина.
Това ранно светилище, както и друго, разположено на съседния скалист връх - Сборови грамади, обяснява защо владетелите на одрисите в края на Класическата епоха построяват укрепената резиденция в планината. Очевидно в тази част на Същинска Средна гора е действало значимо регионално култово средище. Сигурни податки за използването на новооткрития храм на връх Кози грамади през римската епоха са откритите монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които - с изображение на бог Зевс.
Светилището съществува до V век сл. Христа, когато християните унищожават храма и изграждат на 15 метра северно от него малка еднокорабна църква. Другите находки на експедицията са монети, сечени в Тракийски Херсонес, монети на македонските владетели Филип Втори и Александър Велики, денари от късната Римска република, над 1000 керамични фрагмента от съдове, поднасяни като дарове в светилището.
Тазгодишната експедиция на НИМ има амбициозната задача да проучи цялостно светилището на връх Кози грамади, което в древността е било оградено от каменна стена. През август в екипа на експедицията ще се включат и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Проучванията ще продължат до началото на септември.
