Архитект: Остъкленият балкон е демоде - нарушава конструкцията и загрозява
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Остъкляването на балконите няма да спре, до момента в който самата етажна собственост и ние като общество не се възпротивим на това. Това важи и за санирането, и за монтирането на покриви, приобщаването на тераси и други елементи, които нарушават вида на сградите. Това каза в интервю за БГНЕС архитект Ирина Тамбукова.
В сряда Министерски съвет прие промени в Закона за етажната собственост. Те предвиждат, че остъкляването на балконите, санирането само на отделни апартаменти и всички останали дейности, които нарушават цялостния архитектурен вид на фасадата или засягат устойчивостта на жилищния блок, се забраняват.
Остъкляването на балкони, според Ирина Тамбукова, няма да спре по този начин, но това е една крачка в по-добра посока и в частност на това на етажната собственост да се дава по-голяма власт и тя да е по-активна в процеса на намеса в градската среда. Това е така, защото архитектите са тези, които изграждат дадена градска среда, а етажната собственост трябва да знае, че тя е отговорна, относно стопанисването на тази градска среда и когато тя упражнява контрол, тогава много по-лесно ще се случат нещата.
"До момента ДНСК е органът, който по принцип трябва да се грижи за незаконното строителство, но видно беше, че то е абдикирало от функциите си в частност за остъклените балкони на сградите. Те са незаконни по дефиниция спрямо един друг закон – Закона за устройство на територията и самата етажна собственост трябва да упражнява този контрол. Тоест, промяната трябва да се случи от долу – нагоре, а не отгоре – надолу", смята архитектът.
Балконите, когато бъдат остъклени загрозяват градската среда и това е само някаква българска приумица. Освен това те се наместват и в конструкцията на сградата, защото освен, че има товар върху самата конструкция, която много хора мислят, че е пренебрежимо малък. Това не е така, много често там се обособяват цели стаи – зидове, с покриви, с прозорци, което малко или много нарушава цялата конструкция и стабилността на цялата сграда, каза Ирина Тамбукова и продължи: Ние не говорим за един остъклен балкон, говорим някъде за почти 80% остъклени балкони. Третото е, че остъклявайки един балкон, той започва да пречи на съседните имоти, на съседните помещения например да бъдат ослънчавани – да пречи на светлината да преминава. "Модата" в остъкляването на балконите може би е поне на 50 години вече.
"За мен има два аспекта. Единият случай е когато по времето на социализма тези балкони бяха усвоявани с цел един маломерен апартамент да стане пълноценно двустайно или тристайно жилище. Другият аспект на неща, за които по принцип ние проектантите не бива да си затваряме очите, е чисто и просто - проектантски грешки. Така по времето на соца апартаментите в повече случаи имат два и повече балкона дори. И по време на експлоатацията е видно, че когато има повече – този, който е допълнителен бива остъкляван. Тоест, това е пространство или помещение, което не изпълнява своята функция. Така много рядко, ние ще забележим един апартамент, който има един балкон и той да е остъклен. Хората имат нужда от балкон или тераса, но нямат нужда явно от две или повече", посочи Ирина Тамбукова.
Според нея новото строителство няма такъв проблем с остъклените балкони, проблемът с тях е по-скоро е панелните комплекси.
"Съвременното строителство по-скоро има проблем с усвояването на покривните тераси. Тоест, там където новите кооперации – последните етажи се прибират навътре и съответно това са площи, които понякога нямат добър контур, нефункционално разпределение, които в последствие хората усвояват. И може би самите архитекти трябва да си отговорят на въпроса, че трябва да се проектират помещения и пространства, които да изпълняват истинската си функция по време на самата експлоатация", заяви архитектът.
Архитектите днес в проектите залагат много капани, т.е. затрудняват бъдещите собственици с остъкляването в проектите след като видяха, че са безсилни да контролират стопанисването на терасите. Така те правят примерно по-чудати форми на тераси, самите парапети на балконите са с по-особена форма. Напоследък се забелязва и една много хубава тенденция, много оптимистична посока – самите строители, проектанти да работят в посока, в която всички елементи, които участват във формирането на градската среда – климатици, антени и др. – да бъдат със специално проектирани места.
"Например, при последния проект, който направих, бъдещите собственици бяха принудени да подписват договори когато си купуват апартамент, в които бе написано, че нямат право да слагат климатици извън точно определените места, нямат право да остъкляват балкони, нямат право да слагат перголи. Това е много положително, защото хората трябва да разберат, че тяхната собственост не е след като затръшнат входната си врата, тяхната собственост е и отвън. Тоест – те са собственици на фасадата, но те са собственици на фасадата като обща част – индивидуално никой не може да прави промени, без другите да имат едва ли не контрол върху това", посочи тя. Според арх. Тамбукова положението в комплексите с остъклените балкони е изтървано.
"Моето лично мнение е, че каквито и промени да бъдат приети, няма да бъдат съборени, в най-добрия случай могат да бъдат узаконени по един или друг начин съгласно някаква общинска или държавна политика. Това са толкова много балкони и няма какво да се заблуждаваме, че те ще бъдат премахнати. Според мен това е пълен абсурд и няма да се случи, няма какво да се залъгваме в тази посока", каза архитектът.
Трудно може да се отговори колко са остъклените балкони у нас. "Но личното ми усещане е, че в панелните блокове, където остъкляването е много масово – там по всяка вероятност всеки втори балкон, поне 50% и над това число, е остъклен и е усвоен в жилищната площ", каза Тамбукова.
