ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Признателните потомци ще почетат паметта на загиналите офицери и войници на връх Каймакчалан през септември 1916 г., съобщиха от Община Асеновград.
Възпоменателната среща е на 10 декември 2015 г. (четвъртък) от 17.30 часа в зала 601 на Общината. "Мисля, че няма българско сърце, колкото и кораво да е то, което да не се трогне от случилото се на онази "българска Голгота", сподели кметът на Асеновград Емил Караиванов.
На срещата ще бъде представена и първата част на книгата "Каймакчалан" от Красимир Узунов - президент на информационната агенция "Фокус".
Изданието разкрива драматични моменти от участието на България в Първата световна война. Според автора Първата световна война е най-голямата война за България не само като ресурс, който е ангажиран в нея, но и като военно усилие за народа ни. От пет милиона и половина българи е мобилизирана 885-хилядна армия, а заедно със запасните и маршовите формирования плюс санитарите числеността е достигнала 1.27 млн. души. Двутомникът е посветен на боевете на връх Каймакчалан през август и септември 1916 г., за които българите трябва да знаят истинската история, категоричен е Красимир Узунов.
43-ти пехотен полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г. в навечерието на войната срещу Сърбия. Командир на полка е подполковник Петко Момчилов, по-късно заменен от полковник Никола Брайков. Мобилизацията е извършена в гарнизоните Пловдив и Станимака от по-старите, запасни набори на 9-и пехотен Пловдивски и 21-ви пехотен Средногорски полк. За жалост, след 1944 г. учебниците по история подминават събитието поради наложения криворазбран интернационализъм. Затова и името на Каймакчалан е слабо познато на съвременните българи.
Във войната срещу Сърбия (1915 г.) полкът воюва в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия под командването на генерал Димитър Гешов и участва в боевете за спиране на настъплението на Съглашенския корпус в Югоизточна Македония през октомври и ноември 1915 г.
Полкът се сражава срещу френската 156-а дивизия за освобождаването на Костурино от 3 до 10 ноември 1915 г. срещу 10-а Ирландска дивизия за превземането на укрепените позиции Рогачите, Голаш и Валандово от 21 ноември до 4 декември 1915 г. и при Козлу-Дере, Раброво и Кота 510 за прогонването на съглашенските части на гръцка територия от 6 до 10 декември 1915 г.
През 1916 г. 43-ти пехотен полк е разположен на десния бряг на река Вардар и подсигурява тила на 1-ва Тракийска бригада (9-и пехотен Пловдивски и 27-и пехотен Чепински полк) при отразяването и разгрома на настъплението на 4 съглашенски дивизии от 9 до 18 август 1916 г. при Дойран.
На 20 септември 1916 г. 1-ва и 2-ра дружина от 43-ти пехотен полк получават заповед да заминат за укрепване на Каймакчаланската позиция. Дружините пристигат на връх Борис след непрекъснат марш на 23/24 септември 1916 г. В състава на дружините влизат 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а и 9-а роти.
Командир на 1-ва дружина е майор Илия Стефанов Кирилов, роден в Габрово, офицер от 9-и пехотен Пловдивски полк преди мобилизацията. Командир на 2-ра дружина е капитан Светослав Найденов Найденов, роден в Пловдив, служил в 9-и пехотен Пловдивски полк.
След оттеглянето от Каймакчалан 43-ти пехотен полк се сражава при Полог от 4 до 21 октомври 1915 г., при връх Душегубец (Борец) от 22 до 31 октомври 1916 г., при село Скочивир от 20 октомври до 30 ноември 1916 г., при село Будимирци от 1 до 10 декември 1916 г., при село Зович на 28 декември 1916 г. и на позицията Старавина от декември 1916 г. до февруари 1917 г.
Дружините, изпратени на Каймакчалан, участват във всички боеве от 24 септември 1916 г. до края на отбраната на Каймакчаланската позиция на 3-4 октомври 1916 г. В тях те дават общо 420 убити, загинали от рани и изчезнали без вест.
