ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес британският министър-председател Тереза Мей ще премине в оставка. Оттук-нататък Мей ще бъде само временно изпълняващ длъжността глава на правителството. И в понеделник ще започне официалната предизборна кампания за нов обитател на Даунинг Стрийт 10. Парадоксът е, че съдбата на най-важния пост ще бъде решена от 124 хиляди души, т.е. около 0,2% от населението на страната. И може би дори от няколко десетки депутати, пише Владимир Корнилов от РИА Новости.
Така е организирана избирателната система на най-старата демокрация в света, родината на съвременния парламентаризъм. И ако по-рано този, меко казано не най-демократичен, процес на избор не предизвикаше никакви конкретни протести и възражения, сега много представители на установения ред изведнъж откриха, че всичко това изглежда като подигравка с демокрацията и може дори да доведе до превръщането на Великобритания в „олигархия“.
Причината за такава бурна реакция е, че при сегашната избирателна система ръководител на Консервативната партия (който автоматично става министър-председател) е много вероятно да стане "несистемен" играч, какъвто е Борис Джонсън - един от най-пагубните за страната си външни министри.
Либералните медии не се притесняват от факта, че изборите (или по-скоро назначаването) на Тереза Май през 2016 г. беше още по-малко демократично. Тогава всичко бе решено от 199 парламентаристи на торите. Въпреки че, според вътрешнопартийната процедура, въведена преди две десетилетия, всички официално регистрирани членове на партията трябва да изберат лидер. Но точно през 2016 г. (след оставката на Дейвид Камерън) всичко беше направено по такъв начин, че да се избегне гласуване.
Според правилата на кандидатите за поста шеф на партията кандидатстват депутати от парламентарната фракция. Следват серия от гласувания за елиминирането на почти всички възможни кандидати, като накрая остават двама, класирали се на първо място. Чрез дистанционно гласуване обикновените членове на партията определят лидера (в момента тези членове са 124 хиляди души). Но ако кандидатът е безалтернативен общопартийното гласуване се отменя.
Това се случи с Мей преди три години. Когато тя и Андреа Лийдс (която оглави Камарата на общините) стигнаха до финала, Лийдс просто се оттегли от изборите. По такъв начин торите избегнаха общопартийното гласуване, а Мей поведе страната без да има широка подкрепа нито в обществото, нито дори в собствената си партия. Резултатът е добре известен: сега медиите на Острова спорят дали Мей е най-лошият премиер в британската история.
Но сега нещата са различни. Списание „Икономист“ представи още на корицата си идеята, че в британската конституция (каквато страната няма!) е скрита бомба. Ако се случи нова политическа криза, нещата силно ще се влошат, защото в Лондон на "напълно неподготвени". "Британската политика се превръща в селектокрация" (вместо електокрация – бел.ред.), предупреждават журналисти. Това е начинът, който най-често се прилага в системата за подбор на лидерите на Китай - чрез внимателен подбор на ниво партийно ръководство и общо официално одобрение на заседание на представителния орган.
Известният британски журналист Саймън Дженкинс стигна дотам, че предложи (очевидно на шега!) да се обсъди идеята за национален референдум за това кой трябва да бъде следващият премиер. И в Консервативната партия спешно започнаха да променят правилата за отсяването на кандидатите на предварително ниво. А това се прави, съвсем ясно е, за да усложни пътя на Борис Джонсън към победата.
Че бившият външен министър, който има „най-забавната прическа сред британските политици“, ще спечели изборите в партията не подлежи на съмнение. Анкета на сайта Conservative Home, който служи като базова платформа за обикновените членове на Консервативната партия (т.е. за същите избиратели, които трябва да имат последната дума), разкри, че Джонсън е много напред в състезанието - два пъти по-напред от тези, които го следват най-близо.
Затова и в групата на торите в парламента сега активно работят за повтаряне на сценария от 2016 г., т.е. за предотвратяване на общопартийно гласуване. Или в най-лошия случай за отстраняването на "несистемния" кандидат от изборите сред активистите. Ако това се случи Джонсън няма да стане министър-председател, но пък поставянето на бариера пред него ще нанесе съкрушителен удар върху единството на партията. Тя вече видя най-ниския резултат в историята си на националното гласуване в последните избори за Европейски парламент. Ако най-популярният и разпознаваем консерватор бъде отстранен чрез интриги на най-високо ниво, зад гърба на активистите, това може да унищожи организацията като такава.
Но изглежда, че това не смущава диригентите на кампанията срещу Джонсън, включително и чуждестранни такива. Техните усилия се засилиха особено след като американският президент Доналд Тръмп публично подкрепи бившия шеф на британската дипломация.
Очевидно е, че избирателите от Консервативната партия най-малко се интересуват от мнението на либералите и демократите на Запад. За тях е съвсем маловажно колко демократична бе процедурата за избор на Тереза Май - тя просто отговаряше на понятието „политическа целесъобразност“.
Именно тези идеи диктуват подхода на представителите на естаблишмънта. Оттук и двойните стандарти. Всички европейски, сякаш в един глас, критикуваха остро "недемократичните" избори, организирани от унгарския премиер Виктор Орбан, който не се вписва в системата, въпреки че има абсолютна подкрепа в страната си. Но никой наистина не възразява колко далеч от демокрацията е системата за назначаване на германския канцлер.
Ангела Меркел запази поста си, дори след като престана да бъде лидер на партията, спечелила последните избори. Но, изглежда, възниква естественият въпрос кого сега представлява тя на този пост. На изборите никой не гласува за канцлера, те гласуваха за партията. Оказва се, че Меркел представлява не избирателите, а онези 364 депутати в Бундестага, които са гласували за нея през март миналата година.
Нещо повече - самата Меркел, по собствена воля, определи момента на оставката си в бъдещето. Разнасят се слухове, че тя е разочарована от избраната нейна наследничка Анегрет Крам-Карренбауер и затова тя решила да напусне канцлерския пост с отлагане. И няма значение дали Меркел ще опровергае тези слухове. Защото никой не е особено притеснен от процедурата за вземане на подобни решения, която е далеч от общоприетите „правила“ на парламентарната демокрация. Меркел просто се вписва в установения нетрадиционен ред, така че няма нужда да се изпада в страх от "конституционна криза" в Германия или от "липса на представителство" от страна на канцлера. Любима тема на американските либерални медии е, че Тръмп е получил по-малко от 50% от гласовете на изборите през 2016 г.).
Тук можем да приложим множество такива примери от последните години. Нека си припомним само назначаването през 2011 г. на „технократското правителство“ на Италия, водено от Марио Монти. За година и половина страната беше оглавявана от човек, за когото никой не беше гласувал. Когато все пак се отиде на избори се оказа, че нивото на подкрепа за неговата партия (и съответно за неговите идеи) е само 8 процента. Но Монти беше демократ, което означава, че той напълно устройваше елита. Което отново потвърждава: демокрацията не е власт на народа, а потвърждение на силата на „демократите“.
Затова и за законност и демокрация на Запад си припомнят само когато елитът се чувства застрашен от победа на несистемни лидери. Каквито са Доналд Тръмп в САЩ и Борис Джонсън във Великобритания. Иначе не е важно…
