ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В контекста на нарастващото напрежение между Русия и НАТО балтийските държави и Полша предприемат решителни стъпки за адаптиране на здравните си системи към евентуален военен сценарий. Учения, нова инфраструктура, снабдяване със спешни медикаменти и обучение на медицински кадри вече са част от националните стратегии за защита на гражданското население при конфликт, пише "Политико".
Според зам.-директора на Естонската здравна служба Рагнар Вайкнеметс "не е въпрос дали Русия ще нападне, а кога". Изказването отразява споделеното разбиране сред държавите от източната периферия на НАТО, че военната готовност трябва да обхваща не само армията, но и здравния сектор.
В Литва, Латвия и Естония вече функционират планове за подземни операционни, автономни болнични системи и мобилни лечебни модули. В Естония се разпределят сателитни телефони, а в Латвия - запаси от лекарства за поне три месеца.
Полша, която председателства Съвета на ЕС, настоява здравната сигурност да бъде част от общоевропейските отбранителни политики. "Не можем да планираме енергийна или военна сигурност и да изключим здравната", подчерта заместник-министърът на здравеопазването на Полша Катаржина Кацперчик.
ЕС обмисля разширено финансиране и координация чрез механизми като rescEU, за да гарантира, че спешната медицинска помощ ще достига бързо до най-засегнатите райони при евентуален конфликт.
Същевременно медицинските кадри на фронтовите държави се подготвят за травми, невиждани в мирно време — множествени ампутации, масови изгаряния, комбинирани рани и недостиг на кислород или кръв. Литва, например, планира над 17 съвместни учения със здравни и военни структури само през 2025 година.
Надеждите на региона остават, че война няма да избухне, но както казва латвийският държавен секретар по здравеопазването Агнесе Ваљулиене: "Трябва да се подготвим за най-лошото, дори когато се надяваме, че то няма да дойде."
