Банките ще ровят безконтролно в сметките ни

Закон ще разреши на банките несвойствените функции на финансово разузнаване, а на самото разузнаване пък се дава неограничен достъп до всички банкови тайни без съдебна санкция. Това ще стане чрез промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които до дни могат да минат в парламента на второ четене. За това алармираха пред БНР Красен Станчев от Института за пазарна икономика и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, пише "медиапул". Органите за сигурност, в случая – финансовото разузнаване към ДАНС, но не само то ще имат свободен достъп до банковите сметки и операции безусловно и неограничено, тоест без съдебна санкция и предварително оповестяване. Промените предвиждат и банките да проследяват и сигнализират за операции, "които са странни, тоест нямат явна икономическа цел". Сериозни резерви към законопроекта изразиха преди дни и от Асоциацията на банките в България, откъдето напомниха, че при изготвянето на поправките не е било търсено мнението на членовете на асоциацията, нито на БНБ. От банковата асоциация бяха по-подробни в критиката си към готвените промени. Те са притеснени от вменяването на задължението за "особено наблюдение на всички сложни и необичайно големи сделки и операции" и за събирането на "информация относно съществените елементи и размери на операции или сделки". Така мъгляво формулирани, текстовете будят най-малкото безпокойство, отбелязаха тогава банкерите. Никъде не се дава определение на това кои сделки са със "съществени елементи” и какви са размерите на сделките, които подлежат на наблюдение. На банките се вменява също да следят за операции, които "нямат явна икономическа и законна цел". Банковите транзакции сами по себе си не могат да се класифицират със или без икономическа цел. Те отговарят на критерии, които са разписани отдавна в закона, и практиката е установена - доказва се произходът на парите, идентифицира се клиентът, проверява се неговата идентификация и т. н. Банките обаче нямат право да искат документи от клиентите си за основанията за превод на пари на територията на страната, например. Следователно те няма как да знаят каква е целта - икономическа или не - на транзакцията или сделката, която тя обслужва, казват от асоциацията. От друга страна служителите на ДАНС ще имат неограничена информация при всяка рутинна проверка, без да представят сериозни основания. Всички банкови клиенти ще бъдат потенциално подложени на пълно разкриване на техните сметки, количество на парите в тях, както и преводите, които правят, и депозитите, които имат, изразяват загриженост банкерите. Тези промени може бързо да минат на второ четене след приемането на бюджета при занижено обществено внимание, както през лятото те са били приети от Министерския съвет без дискусия, предупреди Красен Станчев. Той каза още, че формулировката за "странните" сделки няма определение, още по-малко законово.