БАН за спекулациите на Кремъл: Кирил и Методий не са стъпвали в Русия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българската академия на науките изразява своето недоумение от подмяната на историческите и езиковите факти, които са азбучно известни на цялата непредубедена славистика по света, в това число и на руската. Това се посочва в позиция на БАН по повод изложбата на Руския културно-информационен център в София за 24 май.
На нея братята св. св. Кирил и Методий са представени като „реформатори на славянската азбука”, „създатели на църковнославянския език” и „първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”.
„Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните твърдения, че светите братя са създали църковнославянския език и са разпространили просветата в Русия, е недопустимо изопачаване на историческата и научната истина, най-малкото поради факта, че църковнославянският е руска редакция на старобългарския език от ХVII в., а братята Кирил и Методий никога не са стъпвали където и да било по руските земи. Особено странно звучи и твърдението, че светите братя са “реформатори на славянската азбука”, когато е световноизвестно, че те са създатели на глаголицата, спасена от българските царе Борис І и Симеон!“, посочват от БАН.
Учените от Академията дават и конкретни примери.
„Достатъчно е да се спомене името и делото на световноизвестния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, който определя България като „люлката на славянската култура“, като страната, дала „на източните славяни висшия слой на езика“. Световноизвестната руска палеославистка Раля Михайловна Цейтлин, автор на фундаменталния труд „Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХІ в.“, последователно в изследванията си признава българския характер на Кирило-Методиевия език. Списъкът на учени, които споделят тази обективна научна истина, може да бъде многократно удължен. Напомняме и факта, че през 1985 г. по инициатива на БАН и Академията на науките на СССР в София е проведена академична дискусия с участието на известни български и съветски учени, която завършва с официален протокол, в чието заключение се казва:
1. „Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век.
2. Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.
3. Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици.“
„На най-светлия български празник изложба на приятелска страна като Русия би трябвало, въздавайки почит към светите братя, да отчете безспорния български принос за световната културна история и ролята на старобългарския език като трети свещен език на Европа“, категорично си от БАН
