ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дигиталната икономика е една от големите промени, към които трябва да се стреми Европа. Това заяви в лекция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия в периода 204-2014 г.
Темата, по която той говори пред аудиторията, беше „Дигитални граждани на Европа и света“. По думите на Барозу достъпът до информация допринася за развитието на икономиката, но в същото време има национални бариери, които пречат на тази обмяна на информация.
Бившият председател на Еврокомисията уточни, че дигиталната икономика не е сектор на икономиката, а тенденция, която трябва да бъде прилагана. В сравнение със САЩ ЕС като цяло изостава от прилагането на дигиталния пазар. Причината е в това, че в САЩ пазарът е един и правилата за него са едни, докато в ЕС всяка от неговите 28 страни членки може да прилага някакви свои правила, които ще затрудняват процеса.
Поради това Европа трябва да се стреми към изграждането на единен дигитален пазар с общи правила. Барозу допълни, че за съжаление едва 7% от малките и средни предприятия на страните от ЕС работят на онлайн пазара, по който критерий Старият континент също изостава значително от Щатите. Поради това Брюксел предприема сериозни мерки за улесняване и засилване на участието на МСП в дигитализацията на пазара и икономиката. Освен това Брюксел подкрепя концепцията за изграждане на хъбове и за развитие на публично-частното партньорство за навлизане на дигиталната икономика в действителността на ЕС. Доколкото за тази перспектива ЕС отделя средства, България може да се извлече полза при активна позиция в това направление, каза Барозу. Сред пречките пред изграждането на единен дигитален пазар лекторът посочи наличието на скрити интереси и на сектори в икономиката, които оказват съпротива на тенденцията. Барозу се спря и на деликатни въпроси като опазване правото на лична информация и разследване на комуникациите при случаи с терористични заплахи. Според бившият председател на ЕК на първо място трябва да е фундаменталният принцип за защита правото на лично пространство. При съмнения за връзка с потенциално планиран или вече извършен терористичен акт трябва да се действа конкретно във всеки случай и то само след като съдия разреши проверката на комуникациите.
Според Барозу не трябва да се дава право на силите за сигурност сами да решават какво да проверяват. След като приключи с лекцията си, Барозу се спря накратко на някои моменти от политическия живот в ЕС. На въпрос за перспективите пред членство на Турция в ЕС, Барозу коментира стратегическата важност на югоизточната ни съседка като един от сериозните членове на НАТО. И допълни, че има много дискусии дали е по-добре в ЕС да има такава голяма мюсюлманска страна като пълноправен член, или Турция да бъде посредник на Брюксел във връзките с мюсюлманските държави. Всъщност отговорът на Барозу за потенциално членство на Турция в ЕС може да бъде сведен до краткото „Турция не е готова да стане член на ЕС, ЕС не е готов да приеме Турция за свой член“.
