Асен Василев призна, че се взима от американската "Сити Груп", за да се върне на френската "БНП Париба"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След повече от два месеца умуване, Българският енергиен холдинг (БЕХ) се реши да изтегли заем от 250 млн. евро, за да покрие стар изтеглен кредит за строежа на АЕЦ „Белене“.
„Финансирането, което Български енергиен холдинг взе, вече е факт. В момента, доколкото знам, между БЕХ и Националната електрическа компания (НЕК) се оформят документите, така, че да може да бъде изплатен заемът навреме”, каза eнергийния министър Асен Василев.
195 млн. евро бяха отпуснати на НЕК от банков консорциум с водещ партньор френската банка BNP Paribas („БНП Париба“). Крайният срок за погасяване на дълга обаче изтича този месец.
„Що се отнася до заема, който НЕК беше взел от „БНП Париба”, там условията са известни и в момента НЕК трябва да предостави ресурс на НЕК, за да може НЕК съответно да върне тези пари на "БНП Париба”. Според министъра утре трябвало да приключи транзакцията: "Нека да приключи и тогава ще ви дадем повече детайли”.
Ръководеният от Михаил Андонов държавен мегахолдинг в крайна сметка е предпочел офертата на американската банка Citigroup („Ситигруп“) пред тази на Deutsche Bank („Дойчебанк“). Сред спряганите варианти бе БЕХ да емитира облигации, с които ще финансира изграждането на българския участък от газопровода „Набуко“. Шест банки бяха подали оферти за инвестиционен консултант – британската HSBC (финансов консултант с оплетен доклад за „Белене“), френската Societe Generale („Сосиете Женерал“), германската Deutsche Bank и американските Goldman Sachs („Голдман Сакс“), Citi Group и JP Morgan („Джи Пи Морган“) съвместно с Първа Финансова Брокерска къща.
Вариантът изглежда е претърпял коренна промяна след оставката на кабинета „Борисов“, тъй като от изявление на ресорния служебен енергиен министър Асен Василев става ясно, че с изтегления кредит щяло да се финансира и изграждането на интерконекторните газови връзки с Турция, Гърция и Сърбия, които от зимата на 2009 г. досега трябваше да бъдат построени от кабинетите на БСП и ГЕРБ. Съобщението някак противоречи на намерението на ГЕРБ системните връзки да се строят с предоставените вече пари от ЕС.
Връзката с Румъния е единствената, която се намира на стадий, позволяващ на държавата прибързано да твърди, че е „почти готова“. Според МИЕТ дори се очаквало първите количества да потекат този месец – не е ясно как ще стане, при положение, че интерконекторите са на случай прекъснати доставки от основния източник. А той остава един – на 85% доставките са от руския монополист „Газпром“.
За тръбата към Турция, оценена най-скъпо - на 75 млн. евро, е поверена турската фирма „Сетгаз“ съвместно с нашия държавен оператор „Булгартрансгаз“ (част от БЕХ). Проектът също бил „в напреднала фаза“ и се очаквало първият газ „да потече догодина“ - изглежда че държавата прогнозира все едно очаква прекъсване на доставки и все едно няма да строи „Южен поток“ и „Набуко“.
За сръбската газова връзка (Димитровград-Ниш) самият шеф на „Булгартрансгаз“ Кирил Темелков не веднъж е заявявал, че инвестицията от 60 млн. евро е предвидена по оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР) към регионалното министерство. Гръцката също трябваше да се строи с еврофондовете. От думите на министър Асен Василев обаче не стана ясно какво става с предоставените отдавна от ЕС средства за връзките и дали нямаше предив българското съфинансиране на интерконекторите от стандартните за европроекти 20%. Ако няма пари и за това, то изглежда страната ни е останала съвсем без пари, след падането на ГЕРБ от власт.
