Биляна Савова: Преборих множествената склероза с аюрведа и като започнах живота си на чисто

Битката на Биляна и тази на Свен Бьотхер - авторът на книгата "Множествена склероза..." имат много общи моменти

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Разговаряме с Биляна Савова, основател на фондация „МС – Мога Сам“, която помага на хората с множествена склероза и техните близки. МС в името на фондацията е абревиатура на диагнозата множествена склероза. Самата Биляна преди години получава смятаната за нелечима диагноза, но успява да се пребори за здравето и пълноценния си живот, избирайки да се лекува с аюрведа. Поводът да я потърсим е новата книга „Множествена склероза. Диагноза: Нелечима. Терапия: Въпрос на личен избор“, която е на българския пазар с логото на издателство „Милениум“. В нея авторът – германския писател Свен Бьотхер, споделя разочарованието си от стандартната медицина и разкрива как се е самоизлекувал от тежката болест. Между неговия опит и този на събеседничката ни има много допирни точки. Биляна е дългогодишен арт-директор на сп. EVA и майка на две дъщери, която не само се справя сама с живота си, а и се е посветила на това да споделя наученото и да подава ръка на нуждаещите се.

- Биляна, вашата битка с множествената склероза много напомня за тази на Свен Бьотхер – автора на „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“. Какво открихте за себе си в неговата книга и защо я препоръчвате във вашия блог?

- Няколко пъти ми се е случвало да си кажа, когато чета, че все едно аз съм писала дадена книга. С тази на Свен Бьотхер имах същото усещане в частта, която не засяга методите на конвенционалната медицина, защото аз самата не съм минала през това. Но и тя беше много интересна за мен, защото съм чувала подобни разкази от други хора с МС, минали по този път. Препоръчвам „Множествена склероза…“, защото има много какво да се научи от нея, а и е крайно време да проумеем истината за безпомощността и алчността на здравната система. Това, което тя прави, в много случаи е истинско престъпление. Но от друга страна никой никого не кара на сила да се лекува по определен начин. Всеки сам решава, а можеш да решаваш, когато имаш информация и знаеш достатъчно. Книгата на Свен Бьотхер помага много в това отношение.

- Как протече заболяването при вас? Как сте сега?

- Минах почти през всичко - загуба на зрение, загуба на чуствителност, ужасни болки в цялото тяло... Сега съм добре. От 4 години не съм имала сериозни пристъпи. Понякога имам леки, които отшумяват бързо. Но най-важното е, че знам защо ги получавам и знам как да се справя.

- Много силен момент в книгата е повратната точка, в която авторът се отказва от базовата терапия, предписана му от стандартната медицина, и започва да се лекува сам. Вие как взехте решението да не търсите изход при лекарите, а да се обърнете към гладолечение, аюрведа и да стигнете до Индия?

- Взех това решение колкото спонтанно и интуитивно, толкова и рационално. Имах много неприятни челни сблъсъци с конвенционалната медицина до този момент. Много ми помогна и моят невролог. Зададох му правилните въпроси и получих истинските отговори. Решението взех бързо и заминах за Индия почти веднага след като ме диагностицираха. Множествената склероза беше само част от букета диагнози, които вече имах. Чувствах се ужасно. Затова изобщо не се бавих. Знаех две неща – че бързо трябва да избягам някъде за малко, за да погледна нещата от друга гледна точка и в друга обстановка, да преподредя приоритетите си и да започна да правя нещо смислено за себе си.

- И Бьотхер, и вие имате дъщери и поемате отговорността за тях, въпреки тежката диагноза. Още повече – отказвате да търсите упование и подкрепа у близките си. Какъв стимул е семейството за болните от МС – и в положителен и в отрицателен план?

- Аз съм отговорен човек и всъщност точно когато ме диагностицираха, разбрах, че съм разбирала грешно отговорността. Да даваме всичко от себе си за децата, за семейството, за професията, за близките –  това се стремим да правим всички. Така разбираме отговорността и саможертвата, и даже сме доволни от това. Но забравяме за себе си. А да си отговорен означава първо да се погрижиш за себе си, за да не си в тежест на другите. Да взимаш решения за себе си, за които ще носиш сам отговорността. Стимул е да виждам, че всичко, което правя, е добро и за мен, и за хората около мен и че децата ми се учат от това, което виждат. Сега съм спокойна за тях. Нямаше да е същото, ако не бях се стреснала, събудила и ако състоянието ми се беше влошило. Когато си толкова зле, че нямаш сили да отидеш дори до тоалетната, когато станеш зависим, когато влезеш в изолация, когато никой не те разбира, е много лесно да се хързулнеш надолу и да загубиш най-важното – смисъла и радостта от живота. Тогава хората не знаят нито как да поискат помощ, нито как да си помогнат сами. Подкрепата е важна, но не трябва близките и семейството да се превръщат в патерица на така нареченият „страдащ“. Виновни, жертви, обвинители – в такъв омагьосан кръг се въртят повечето хора.

- Вие дори сте сложила край на брака си и сте заживявала сама с децата си. Това е много смела крачка в период, в който е трябвало да се борите...

- Не е смела, а закономерна. За да се направи такава крачка, са нужни само няколко секунди храброст. После, след като се „занули брояча“, както обичам да казвам, всичко започва да се случва така, както трябва. За да започнеш на чисто, трябва да поизхвърлиш разни неща.

- За разлика от Бьотхер обаче вие разказвате, че сте срещнали разбиране и подкрепа и сред лекарите у нас – и ендокринологът ви, и неврологът ви гледат на вас като цялостна личност и търсят специфичен подход за лечение. Въпрос на късмет ли е това, че сте попаднали на такива специалисти, каквито явно не са много?

- Правилни въпроси и честни отговори. Това получих от част от лекарите. И подкрепа от един. Малко са лекарите, на които щом им кажеш как възнамеряваш да продължиш да се лекуваш, не ти тръшват вратата. Моята врата не само не е тръшната, а и неврологът ми продължава да ме търси и да ме пита как, какво, защо... Но за да се зададат правилните въпроси, човек трябва да е подготвен. За това трябва да учим. Цял живот.

- Сред специалистите, с които сте се сблъсквали е имало и лекар, който е учуден от факта, че сте добре, но не проявява интерес как точно сте постигнала вашето изцеление. Такъв ли е масовият случай? Няма ли шанс доказателствата за изцеление по алтернативен начин да започнат да се изучават и методите да се препоръчват на болните?

- Има шанс за всичко. Има и лекари, които ме търсят за съвет. Няма да забравя една млада невроложка, също с МС, която дойде на преглед при моя аюрведичен лекар и като излезе от кабинета се разплака. Каза: „Не знам какво да правя. До обяд правя това, което е по протокола на официалната медицина, а после мисля как да излекувам себе си по друг начин.“ Лекарите слушат за хора като нас, но малко от тях чуват. Истината е, че когато самите те „влязат в този филм“, малко от тях се подлагат на химиолеченията. Независимо за каква диагноза говорим.

- Как протича терапията на МС в Индия, в центъра за лечение с аюрведа, който посещавате?

- Бавно, продължително, но за сметка на това с трайни резултати. Лечението е комплекс от действия – на лекарите, на терапевтите и на самия пациент. Отговорностите на пациента са най-много, най-трудни и най-важни. По аюрведичния протокол лечението е средно по 60 дни до 90 дни в годината, в три последователни години и не спира с излизането от клиниката. Продължава и в къщи. То включва не само билки и терапии, а и промяна на целия начин на живот – храна, движение, медитации, добър сън. За по-сложните случаи три години изобщо не са достатъчни. Този начин на живот остава завинаги. А продължителността на терапиите зависят само от човека.

- Планирате да направите подобен център и тук – у нас. А възможно ли е човек и сам, у дома си, да си приготви нужната храна, да прави сам съответните процедури, за да се лекува?

- Планираме и сме на път да го осъществим. И да, може човек може и сам да прави всичко, стига да го иска истински. В началото е трудно. Моят сайт (mogasam.org) и моята фондация помагат за това. Но целта ни е не е да се грижим за болните хора, а да им помогнем да се подобрят и сами да поемат грижата за себе си. Не искам „да давам една риба“ на когото и да било, просто за да го „нахраня“ веднъж. Искам да му покажа на кое мястото и как да си „лови риба“ сам, за да се чуства здрав, сит и доволен.

- Кои са най-вредните храни, освен всичко в блестящи опаковки, които трябва да избягваме? Какво мислите за хляба, млякото, яйцата, месото – и други съвсем обичайни храни, които считаме за полезни? Свен Бьотхер има друго мнение за тях.

- Храната ни е отровена и това се случва безнаказано. Тровим децата си всеки ден. Храната, каквато и да е тя, е полезна, когато е чиста и разнообразна, когато е сготвена с любов и когато не е прекалено много. Много се спекулира с органичните храни. Храната е нещото, което ни лекува и ни разболява. Както всеки от нас е индивидуалност, така и храната за всеки е различна. Но, ако човек е стигнал до там да се сблъска с някоя „нелечима“ диагноза по-добре е да спре за по-дълго време основните храни – хляба, млякото, яйцата, месото, да влезе в режим на детоксикация и да се наблюдава. Тялото ще реагира – в повечето случаи положително, но няма да липсват и неприятни моменти. Важното е човек да не се отказва. Пък след това нека всеки сам да реши как да продължи. Всички хора, които познавам и които се хранят така, имат много добри резултати.

- Използвате ли витамини, хранителни добавки, специални чайове?

- От девет години приемам магнезий, витамин В12 и прах от житни стъбла. Това е неизменно в менюто ми. Останалото е вегетарианска храна и от време на време продукти от козе мляко. Но около 4 години бях на режим без глутен, млечни продукти, яйца и месо. Когато ги спрях, положителният ефект се появи още на първия месец.

- В Индия много разпространен метод на лечение е хомеопатията, това ли е алтернативата на фармацевтичните продукти, които и вие смятате, че ни тровят? Как да се лекуваме от обичайните болежки и оплаквания, избягвайки лекарствата?

- Първо, като се научим да откриваме първопричината за болестите. Ако не я премахнем, нищо няма да ни помогне. Аз не боледувам често, най-разпространените грипни вируси не ме ловят. Настивам, когато съм преуморена и когато не съм облечена адекватно на времето навън. Отдавна съм изхвърлила голямото чекмедже, пълно с лекарства. Сега разчитам на хомеопатията и на билките. Помагат ми и така наречените подправки – куркума, джинджифил, черен пипер и други. Пия гореща вода всяка сутрин. И хомеопатията, и аюрведата разглеждат хората като индивидуалност и имат различен подход към всеки. Имам добър хомеопат тук, в София, и когато се появи някакъв проблем при мен или при децата ми – там търсим решението. Но истината е, че психосоматично си причиняваме всичко и от там трябва да се почне. А аюрведа казва и друго: „Причините за болестите са в невежеството.“ Нужно е учене и подготовка за най-важното – здравото тяло.

- Какво постигнахте през годините, откакто съществува движението „МС – Мога Сам“, което вече е фондация, и какви са новите ви цели?

- Движението е на почти 4 години. Срещнах се с над 350 човека с МС и с други заболявания. Постигнах близост с много хора, които са като огледало за мен - от тях се уча на много неща, виждам себе си в миналото и оценявам ясно какво съм направила и как да продължа. Аз пък им се отблагодарявам като им помагам да започнат. Най-важното, което направихме за изминалата година, откакто съществуваме като фондация, е „МСМ – Много Специално Меню“ – храна, която се готви всеки ден и се доставя до абонатите. Който иска да разбере повече, може да го направи на fitmeal.bg/page/мсм-меню-. Менюто е консултирано с диетолог. На някои от хората предлагаме и съфинансиране. Работим и по посока на доброволчество.

- Хората с МС често се страхуват да говорят за болестта си. Защо?

- Страхуват се, защото обществото ги отхвърля, а повечето от тях са млади и не искат да изпадат извън борда. И сами не са готови да приемат случващото се, да потърсят причината в себе си, да се променят, да се харесат. А ако се приемаш такъв, какъвто си, няма как и другите да не го направят. Затова не спирам да говоря. За да се чува и да се разбира и от двете страни. В последните три години за множествената склероза се говори толкова, колкото никога до сега. Радвам се, когато ми се обаждат и ми пишат хора, които току що са диагностицирани. Не може да се живее в страх. Не може да се живее с нещо, което считаш за свой враг. Ако всеки ден си лягаш с враг в леглото, рано или късно той ще те надвие. Мисля, че правилното решение е да приемеш диагнозата като знак за действие и промяна, а не като болест. И то нелечима.

- Колко хора, които са се излекували от МС, като вас, познавате, или такива, които имат поставена диагноза, но не са се влошили? На какво се дължи подобрението най-често?

- Чувствам се добре и не се влошавам, но не мога да кажа, че съм се излекувала. Бързо мога да се върна в изходна позиция.  Всеки си има слабо място и не е добре да се издевателства над тялото. За да има подобрение е нужна тотална промяната, без милост и сантименти. Познавам хора, които са постигнали много добри резултати. Наскоро дори един професор невролог по време на лекцията си пред студенти е признал: „Има една група хора, които се лекуват с алтернативни методи. Не знам някой да се е излекувал, но... не се влошават.“ За мен това е много! Да не се влошаваш си е най-голямото постижение при всяка една нелечима диагноза. Нека наричат тези методи „алтернативни“, защото системата обича да слага етикети. Но за мен те не са такива, защото на холистичното знание е основана цялата официална медицина. До преди век официалната медицина е работила ръка за ръка с холистичната, а сега е друго. Сега се говори за „алтернативна терапия“, която пречи. Пречи най-вече на интересите на фармацевтичния бизнес. Медицината е една. Няма нужда да се съревновават – алопатична и холистична. Ако се поставя човекът на първо място и се подхожда спрямо неговата индивидуалност, няма как да се сбърка.

-  Успявате ли да помогнете на ваши болни приятели и близки да постигнат пробуждането, което е донесло оздравяване на вас? Страхът за живота ли е най-големият стимул, който може да ни накара да проумеем как да живеем здравословно?

- Страхът почти винаги е градивно усещане. Страхът за здравето е полезен, ако ще те стимулира да направиш добри неща за себе си, но ако доведе до паника, това убива. Изпадаш в ступор, други хора решават кое е добро за теб и шансът да не го уцелят е много голям. Аз не искам друг да взема решения за моето здраве, но и не мога да решавам за другите. Направих го веднъж, за майка ми. Тя ме послуша благодарение на това, което виждаше, че постигам за себе си. Сега, три години по-късно, след диагноза рак на гърдата, тя е много добре благодарение на промяна на начина на живот и хомеопатично лечение. Но тя сама извървя своя път на страха, паниката, неприемането, приемането, промяната. Аз само я побутнах към това. Малко по-рязко беше, но усещах, че няма време за губене. Тя постъпи много храбро и спаси живота си.

- Какво бихте казали на хората с МС, които виждат такива обнадеждаващи примери като вашия и на Свен Бьотхер, но нещо не им достига да се доверят и да тръгнат сами по пътя на самоизцелението и извън практиката на официалната медицина?

- Да се приемат. Да застанат пред огледалото и да се харесат. Да изчистят килерите си (всички – и вътре, и вън) и да започнат наново. Не им достигат само няколко секунди храброст, за да се опълчат на системата и да започнат да правят добри неща за себе си. Секунди им трябват и за да “натиснат брояча”. Да занулят. Да стоиш с пръст, протегнат към брояча, е доста уморително и безмислено. Той просто трябва да се „натисне“ с подходящи и смислени решения и действия. Малко са нещата „на живот и смърт“, обаче здравето е едно от тях. Буквално. Да спрат да мрънкат и да обвиняват. Никой на никого не е длъжен. Нека си припомнят едно изречение от Хипократовата клетва: „Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.“ Според „познанията“ е казал Хипократ! Не се сърдете на лекарите, те явно толкова могат. На тях пожелавам отново да прочетат цялата клетва, да я осмислят и приемат наистина. Хипократ е казал много хубави неща за медицината, болестите, лекарите, храната, сред които и това: „По-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен.“ Следователно за всеки има уникално решение. Ако повярваш, че можеш сам, ще се намерят и подходящите „пратеници“, които да ти помогнат.

- А какво ще пожелаете на здравите, каквито, ако цитирам книгата „Множествена склероза“, сме всички ние само „до доказване на противното“?

- Да си останат здрави! А за да останат такива, да започнат промени, ако се налага - ако са „влезли във филма“, който в момента не е техният и не искат да участват, за да не се натоварват. Да виждат и да приемат хората с диагнози без да извръщат глава. Те са покрай тях, за да ги научат на най-важното нещо – да ценят това, което имат тук и сега.

- Какви са проблемите на хората с МС, които са в инвалидна количка, освен неприемането на част от обществото?

- Безкрайни са. Опитахме се да ги направим видими чрез кампанията „Ден на Колела – Предизвикателството“, когато помолихме здрави хора, известни личности, да прекарат един ден в инвалидна количка – и това преживяване беше много показателно за тях и за околните. Всички се сблъскваме всекидневно с предизвикателствата на средата, но не ни дреме, докато самите ние не седнем на стола. А как да се промени това? Да надживеем суеверията и предразсъдъците. Да спрем да „чукаме на дърво“, когато видим човек с физически дефицит. Да мислим първо за тях, преди да започнем да правим каквото и да било – къща, улица, дреха, театър, изложба… Ако всичко се изгражда така, че те да се чувстват добре приети, и останалите ще се чувстват и ще живеят много по-добре. По време на кампанията се сблъскахме с абсурдни неща. Някои от тях се промениха след като написахме писма до съответните институции, но други не мръднаха и малкото си пръстче, да подобрят нещо. Никой не е застрахован! Нека да мислим и за себе си, за да не сме в тежест на другите, и за другите, за да не се чувстват те "невалидни хора". Трябва да променим поговорката: „Не искам на мен да ми е добре, а на съседът да му е зле.“ Нека звучи така  – „Искам на мен да ми е добре, а на съседът – още по-добре.“ И това във всеки един аспект от живота ни!

(Снимката на Биляна Савова е на Васил Къркеланов за сп. Betty)