ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има опасност да ядем месо с опасни вещества, тъй като списъкът с тях не е актуализиран у нас. За това алармира пред „Телеграф” председателят на Управителния съвет на Сдружението за достъпна и качествена храна инж. д-р Андрей Велчев. „Докато в САЩ регулатор като USDA Food Safety and Inspection Service прави 60-ата поред ревизия на списъка със safe and suitable ingredients, у нас от началото на януари няма публично комуникирана аналогична актуализация, свързана със съставки, технологични помощни вещества или категоризация на рисковите групи храни. Хранителната безопасност не е статичен списък, а жива система, която трябва да следва науката и технологиите“, заяви той.
Причината
По думите му подобни актуализации имат отражение далеч извън САЩ, тъй като много технологични практики и добавки се използват глобално; част от суровините и съставките в преработени храни у нас са с международен произход; терминологията ready-to-eat е ключова и в управлението на микробиологичния риск (Listeria, Salmonella и др.). Той призова за уеднаквяването на използваната терминология. Актуализиран е списъкът на веществата, които могат да се използват в производството на месни, птичи и яйчни продукти, както и терминологията, използвана от контролните органи. Най-съществената езикова промяна е замяната на описанието processed and preformed meat and poultry products с по-точното ready-to-eat (RTE) meat and poultry products – т.е. готови за директна консумация месни и птичи продукти.
Обозначаване
„Когато продуктът е обозначен като ready-to-eat, това означава, че потребителят няма допълнителна термична бариера у дома. Тогава отговорността за безопасността е изцяло в производството и контрола. Именно тук ясните дефиниции и разрешени съставки имат пряко значение за общественото здраве.“
Инициатива
От сдружението ще отправят искане към компетентните институции да публикуват актуална информация за разрешените технологични съставки в месните продукти; да посочват кога за последно е правена системна ревизия; да въведат практика за регулярни публични обновявания, подобно на модела на USDA Food Safety and Inspection Service. Изводът е ясен: докато други държави демонстрират регулаторна активност и научнообосновани актуализации, в България темата за съставките в храните остава в сянка. А именно там – в детайлите на технологиите и добавките – се крие реалната хранителна безопасност.
