Благое Ханджийски: България и Македония имат воля да подпишат нов договор

ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България и Македония изпълняват ежедневно практически стъпки, които означават изпълнение на договора за добросъседство между двете страни, макар той все още да не е подписан. Този коментар направи пред депутати от българското Народното събрание посланикът на Македония у нас Благой Ханджийски.
Пред депутатите от групата за приятелство с Македония в НС Ханджийски говори по два основни въпроса - постигнатото споразумение между политическите лидери в Македония и прословутият договор за добросъседство между България и Македония, който от години така и не се подписва. Движим се в правилна посока, полагаме големи усилия и имаме много положителни резултати, каза Ханджийски по отношение на договора за добросъседство, след което подробно изброи постигнатия до този момент напредък.
България и Македония потвърдиха необходимост от неговото подписване, като и двете страни потвърдиха своята искрена воля за неговото съгласуване и то на ниво министър-председатели по време на срещите на премиерите Борисов и Груевски през март 2013 година в Скопие и на Орешарски и Груевски на срещата в Кюстендил от юли същата година, посочи посланикът. Волята за подписване на това споразумение беше потвърдена и по време на всичките досегашните 7 срещи на работните групи, които се проведоха в приятелска и конструктивна атмосфера, посочи той.
Тези преговори за съгласуването на договора получиха ново качество на срещата между министрите на външните работи през 2014, както и по време на посещението на Даниел Митов и срещата му с министър Поповски в Охрид през юни 2015 година. "Изгради се висока степен на взаимно доверие и разбирателство между външните министри, което помогна те да се запознаят с възможностите и ограниченията на едната и другата страна и да установят постоянно общуване, подобно на това, което вие имате с министрите от Европейския съюз", каза Ханджийски.
"Готови сме да се проведе осмата среща на работната група, на която домакин трябва да бъде България. Очакваме покана и провеждане на тази среща възможно най-скоро", обяви посланикът на Македония. Той посочи още, че Македония преговаря за името в последните 20 години и винаги е имало джентълменски договор по време на предизборни кампании да не се говорим за такива въпроси, като изрази надежди българските политици също да спазят това. Най-добре за напредъка говори ежедневната практика, подчерта посланикът и призна, че България споделя своя опит и помага на Македония по пътя към европейската й интеграция.
Относно съвместните проекти за усвояване на европейските фондове България и Македония също са постигнали добри резултати, отчете той. В областта на науката, образованието и изкуството, двете академии на науките още преди 2 години подписаха договор за 32 проекта, с които ще се преодолеят някои от проблемите, добави той. Освен това, преди известно време председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров беше избран за външен член на Македонската академия на науките и изкуствата, а същото важи и за председателя на македонската академия в България. В областите на културата и информатиката беше подписан договор за излъчването на програмата на БНТ на територията на Македония и на Македонската национална телевизия в България, отчете Ханджийски. Същевременно кабелните оператори са независими и в Македония могат да се гледат няколко български телевизии.
Трябват допълнителни усилия за българските вестници в Македония, но това зависи от българската страна, каза посланикът. Той изрази съжаление, че само една българска информационна агенция има постоянен кореспондент в Македония. По отношение защитата на културно-историческите паметници и "болният въпрос" за българските гробища в Македония Ханджийски посочи, че досега са възстановени 12 гробища, а възстановяването на останалите зависи от това какъв е достъпът до наличните финансови средства. "Други проблеми няма", категоричен бе той.
Същевременно е продължена практиката на съвместно полагане на цветя на някои от тези гробища, както и с практиката на провеждане на служения на български и македонски църковни лица. Съвместно е била отбелязана годишнината от делото на Светите братя Кирил и Методий. Македония беше представена и на откриването на паметника на Цар Самуил в София, а на 25 и 26 юни двете академии на науките за пръв път съвместно ще отбелязват годишната от Илинденско-Преображенското въстание в Битоля. Двете държави полагат усилие за съвместно развитие и в икономически план, подчерта посланикът.
Македония стана четвърти икономически партньор на България извън ЕС след Русия, Турция и Китай, създадена е българо-македонска търговска камара за пръв път, която работи за осигуряване на средства за насърчаване на инвестициите и износа между двете държави, посочи той. Наскоро двамата министри на икономиката се споразумяха за пръв път след 2013 да се проведе работна среща на смесения комитет за икономическо сътрудничество, каквито срещи България има със Сърбия и Гърция, но пет години нямаше с Македония, изрази задоволство посланикът.
Подписан беше и протокол за обявяване на инфраструктурните проекти от Коридор №8 за проекти от общ интерес, като се създават условия за помощта на България през европейските финансови институции за получаване на изгодни кредити за изграждането на тези проекти. Създадоха се условия за изграждане на железопътната линия от София до Скопие и до албанската граница, която се очаква да приключи до 2022 и която ще свърже пристанищата на Черно море и Адриатическо море, каза още посланикът.
Той благодари, че с помощта на България са били осигурени и европейски средства за предпроектно проучване за други железопътни проекти. Гради се източната магистрала, която ще съкрати времето за пътуване до ГКПП Станке Лисичково с повече от час и ще се свърже с магистрала "Струма". Увеличило се и сътрудничеството в областта на туризма, като според изчисленията на македонската страна всеки четвърти македонец е почивал в България.
"Това са само най-важните проекти, които показват, че ежедневните практически стъпки, които предприемаме, всъщност означават изпълнението на договора за добросъседство, въпреки че той все още не е подписан", заключи Благой Ханджийски. Посланикът резюмира пред българските депутати и постигнатото споразумение между политическите лидери в Македония за излизане от политическата криза.
"Няколко месеца има политическа криза, която за щастие не е междуетническа, което е особено важно за мултиетническо общество като нашето. Не е и социална, което е важно, защото показва, че Македония е икономически стабилна", каза посланикът. Партиите още през май тази година се разбраха да се намери решение на кризата, а в диалога се включи Йоханес Хан и някои посланици, припомни Ханджийски. В резултат на тяхната конструктивна работа още в края на май се дефинираха мерките, които трябва да се вземат за превъзмогване на кризата, след което четирите лидери подписаха договор.
В него като основно решение за изход се посочи организирането на предсрочни избори през втората половина на април 2016. Определиха се всичките мерки, които трябва са се приемат до въвеждането на изборите, за да бъдат те честни и демократични. Те предвиждат връщане на най-голямата опозиционна партия в парламента, който трябва да приеме няколко закона, с които да отговори положително на всичките забележки на Европейския съюз. Ще се ускорят реформите в правосъдието, ще се промени изборния закон, ще се избере новата изборна комисия и ще се регулират някои неща за медиите.
Предвижда се изборите да се проведат от временно правителството, което ще се сформира след оттегляне на сегашното правителство, разказа посланикът. Вчера след 15 часа преговори лидерите успяха да се договорят за основните механизми, подчерта той. Договори се връщане в парламента на най-голямата опозиционна сила на 1 септември и формирането на временно правителство. Поставиха се основите за решаването на кризата, каза той и още веднъж благодари за подкрепата на България за Македония от първия ден нейната самостоятелност досега, преди всичко по нейния път към НАТО и ЕС.
Завръщането в парламента на Зоран Заев и колегите му пък ще позволи да се проведе и пълноценна среща между двете групи за приятелство, което досега не е било удачно заради отсъствието на социалдемократите от парламента, каза още той. По отношение на проекта "Турски поток" и участието на Македония в него Ханджийски беше лаконичен, че "няма страна, която да не поиска през нея да не минава един такъв газов поток", но още от първия момент, публично премиерът Груевски е заявил, че Македония ще приеме един такъв газопровод да минава през територията само по условия, които ще определи Европейският съюз.
"Нито е мъртъв "Южен поток", нито е жив "Турски поток". Аз лично не вярвам, че Русия ще изпълни заканата да се заобиколи Украйна", каза посланикът. Според него има големи проблеми пред изграждането на "Турски поток" и тези въпроси като цяло изобщо не са разчистени, за да можем да говорим, че този поток ще се реализира. Трасето през Гърция не е решено, а Македония като кандидат за членството в ЕС има ясна позиция, че ще приеме газопровода само под условия, поставени от ЕС, подчерта той.



