ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Близо 193 000 българи може да напуснат трайно България в следващите години. Потенциалните емигранти са между 366 000 и 675 000 души. Повечето все още имат нагласата да живеят в чужбина само за няколко години. Възможните емигранти са около 17% от активните хора на възраст между 15 и 55 години, пише "Труд".
Образователният им ценз е в двете крайности - предимно нискоквалифицирани и високообразовани хора. Тези от средната група са по-малко склонни да напуснат страната.
Това показва изследване на социологическата агенция “Афис”, направено по поръчка на българските евродепутати от групата на социалистите. Сравнение на нагласите за емиграция сега с тези от подобно проучване, направено от БАН през 2011 г., показва, че делът на хората, обмислящи да напуснат страната, леко е намалял.
Променил се е обаче профилът на бъдещия емигрант. Към нискоквалифицираните се прибавят все повече високообразовани, които смятат, че не могат да се реализират тук. “Проблемът е, че висококвалифицираните българи, които са готови да работят каквото и да е в чужбина, са намразили не страната си, а хората в нея, и искат да избягат”, коментира социологът Юрий Асланов.
Различна е и “обетованата земя”, към която са се запътили, показва проучването.
Икономическата и финансовата криза засегна по-сериозно страните от Южна Европа и ги е направила по-малко привлекателни за бъдещите емигранти. Ако преди кризата най-много българи са търсили по-добър живот в Испания, Гърция и Италия, сега на първо място са Германия и Великобритания. Те са предпочитани заради по-високите доходи и по-малката безработица. Испания все още е в топ три, но изостава значително.
Според социолозите от “Афис” към условно наречените северни страни се насочват предимно по-образовани хора, които искат да работят по специалността си. Това са около една четвърт от кандидат-емигрантите.
Но повече от половината търсят каква да е работа.
Намирането на работа и очакването от нея да изкарват между 2 и 10 пъти повече отколкото в България, е основният мотив на бъдещите емигранти. Ако към това се прибави и че човекът е загубил работата си у нас или заплатата на член от семейството му е намалена и не може да си плаща кредитите, желанието за спасение навън нараства значително.
От друга страна, хората, които имат собствено жилище, работа и деца, са по-малко склонни да търсят щастието си в чужбина.
Сравнително малко кандидат-емигранти възнамеряват да работят “на черно” в чужбина, показва изследването на “Афис”. Близо 65% от тях искат да имат трудов договор. По-малко от 24 на сто са хората, които са склонни да работят временно или постоянно без надлежните документи, показва изследването на “Афис”.
В същото време близо 60% от анкетираните, които са заявили, че имат роднини в чужбина, казват, че те работят легално. Едва 6 на сто отговарят, че техни познати емигранти са ползвали социални помощи, а само 0,5 от желаещите да напуснат страната смятат да го направят заради тези плащания. Според евродепутата Ивайло Калфин това показва, че няма основание за опасения от т.нар. “социален туризъм”, както и от нелегална емиграция от България към Западна Европа.
Над половината анкетирани в проучването на “Афис” казват, че имат роднини или близки, които живеят в чужбина. Това дава косвена представа колко голям е броят на родните емигранти. Но дали българските общности зад граница са обединени, все още е обект на спор.
Малко повече от половината кандидат-емигранти казват, че биха се свързали със сънародниците си в чужбина. Над 40 на сто обаче се колебаят или са категорични, че няма да търсят подобни връзки.
Обяснението вероятно се крие в разбирането, че българите в чужбина не са склонни да си помагат. Новите емигранти биха потърсили “старите” най-вече за морална подкрепа и приятелство, както и за да им помогнат да се ориентират в чуждата държава. Нямат обаче големи очаквания, че ще им протегнат ръка, за да си намерят работа и жилище, или да им дадат пари, ако изпаднат в нужда.
Според зам.-председателя на Агенцията за българите в чужбина Йордан Янев схващането за разединените български общности в чужбина не е правилно. Аргументът е, че емигрантите имат повече от 800 клуба и над 120 съботно-неделни училища, където се срещат и си помагат.
Иначе косвеният профил на българския емигрант, направен през очите на роднините му в България, показва, че повечето хора работят не по специалността си. Месечният им доход е от 500 до 1500 евро и успяват да спестят голяма част от тях, показва проучването.
Образованието е един от трите фактора за емиграция. Около 5% от анкетираните от “Афис” българи казват, че със сигурност ще напуснат страната, за да учат. При още 13 на сто вероятността за това не е малка, а иначе около една пета от хората казват, че биха се обучавали в чужбина.
По данни на министерството на образованието от началото на годината досега са заверени над 11 000 документа за средно и висше образование. Притежателите им смятат да ги ползват, за да продължат образованието си в чужбина или да работят там. За цялата минала година заверените документи са били над 23 000.
Сред кандидат-емигрантите с цел образование най-голям е делът на тези, които смятат да завършат университет в чужбина. Най-много се насочват към икономическите и хуманитарните специалности. Почти 40 на сто искат да учат точни науки или инженерни специалности. Според проучването за повечето кандидати за чужди университети образованието е стъпка към трайна емиграция.
Най-голям е делът на тези хора сред кандидатите да учат точни и инженерни науки, а най-малък - сред бъдещите икономисти. Над 2/3 от анкетираните смятат да си търсят работа зад граница, когато завършат. Едва 22 на сто са склонни да се върнат и работят в България.
Знанието на езици е един от факторите, които увеличават вероятността българинът да реши да емигрира. Хората, които не ползват нито един от разпространените в Европа езици, са по-малко склонни да напуснат родината си.
Изследването показва, че най-много у нас се знае английски. Именно умението да общуват на този език подтиква част от анкетираните да искат да отпътуват за Великобритания. “Знанието на чужд език често е свързано с филологическо образование. То е силен фактор в решението за преселване”, пише в изследването. По същия начин влияят и природо-математическото и медицинското образование. Желанието за емиграция сред хората с такова квалификация е по-силно.
