ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
БНБ излезе с аритметика, която обяснява защо имотите поскъпват. Наблюдаваната тенденция за ръст в ипотечното кредитиране се запазва и през август.
От данните става ясно, че ръстът на цените на имотите намира поне едно, но абсолютно сигурно и разумно обяснение. Процентът на поскъпването прилича доста на ръста на тегленето на ипотечни заеми, което е една от сигурните причини за тенденцията.
Статистиката на Българската народна банка – БНБ, показва:
Към края на август 2024 г. жилищните кредити са били в размер на 23 милиарда и 203 милиона лева. Това представлява ръст на годишна база от 25,5 на сто. Увеличение е регистрирано и на месечна база спрямо юли, когато ипотечните заеми са нараснали с 25,1 процента.
Жилищното кредитиране продължава да отбелязва рекорди всеки месец от началото на годината. През юни беше отчетен ръст от 24.8%, а през май – с 24,4 на сто. През април обезпечените с недвижим имот банкови заеми се увеличиха с 23,9 %, през март – с 20,5 %, а през февруари и януари ръстът им бе съответно със 17,9 % и 16,5 процента.
БНБ предприе намеса за охлаждане на ипотечния пазар към търговските банки преди 2 седмици, който първоначално ще се отрази върху потенциалните кредитополучатели с по-скромни доходи.
Регулаторът реши да въведе от 1 октомври 2024 година, че съотношението между обезпечения с жилищен имот кредит и стойността на обезпечението не бива да надхвърля 85 процента.
Втората обявена мярка е, че вноската по ипотечния заем не следва да надвишава 50 % от месечния доход на платеца. Освен това максималният период за изплащането на заемите беше ограничен до 30 години.
Предоговаряните кредити за дадено тримесечие няма да могат да надвишават 5 % от общата стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити на банката за предишното тримесечие, съобщиха още от БНБ. Въведени бяха и допълнителни изисквания за отчетността на финансовите институции.
Елементарните сметки показват:
Ако сте харесали жилище с площ 100 кв.м със средна цена 2000 евро на кв. м, то цената на имота е 200 000 евро (392 000 лв.). При настоящите условия за кредитиране сметката показва следното:
-Кредит: 85% от стойността на имота = 333 200 лв.
-Срок на кредита: 35 г.
-Чист доход на кредитоискателя: 2500 лв.
- Съотношение дълг/доход: 60% от дохода = 1500 лв.
- Месечна вноска: 1209 лв.
След 1 октомври 2024 година – при същата цена на имота, процент финансиране, размер на кредита и нетен доход, промените са:
-Срок на кредита: 30 г.
-Съотношение дълг/доход: 50% от дохода = 1250 лв.
-Месечна вноска: 1334 лв.
От изчисленията се вижда, че дори промяна само в срока на кредита и съотношението дълг/доход клиентът в примера няма да може да си позволи същия кредит, респ. имот. Причината е, че новата месечна вноска би надвишила със 125 лв. максималната, която може да си позволи. В този случай кредитоискателят би следвало да се насочи към по-евтин имот (по-ниска цена на кв.м) и същата площ в друг район или към по-малък имот в същия район.
От октомври максималният размер на месечната вноска на кредитоискател с описания профил би бил 1250 лв. Вземайки предвид срока на кредита и лихвата, изчисленията показват, че максималният възможен кредит в случая вече ще е 312 235 лв. (почти 21 000 лв. по-малко), респ. стойност на имота – 367 335 лв.
Вследствие на тази промяна, ако кредитоискателят все пак държи имотът да е в същия район, може би ще му се наложи да потърси такъв с по-малка площ. В случая – около 94 кв.м вместо 100 кв.
В случай че държи да запази площта на имота, той може би ще трябва да потърси такъв в друг район при цена около 1875 евро/кв.м.
Разбира се, тези варианти са съвсем ориентировъчни и базирани единствено на изчисления, предупреждават кредитните специалисти.
Още статистика от БНБ за август, 2024 година:
Ръст се отчита и при потребителското кредитиране, който обаче е далеч по-скромен. Към края на август потребителските заеми възлизат на близо 18,8 млрд. лв., което е увеличение с 14,7 на сто спрямо същия месец на 2023 година.
Отпуснатите от банките кредити за домакинствата са били на стойност над 43,7 млрд. лв., което представлява 22,3 % от БВП. Спрямо август 2023 г. те са се увеличили с 19,7 на сто при 19,6 на сто годишно повишение за юли 2024 година.
В същото време данните на БНБ показват, че депозитите на неправителствения сектор са близо 132,9 млрд. лв. или 67,8 на сто от БВП. На годишна база това е увеличение с 9,1 на сто. През юли беше отчетен ръст на депозитите от 9,9 на сто.
Кредитите за неправителствения сектор са на стойност от близо 98,4 млрд. лв., което е 50,2 на сто от БВП. Това е увеличение спрямо август миналата година с 14,1 на сто.
