ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Националната статистика на потреблението в България за 2014 година сочи, че българинът отделя все повече средства за цигари и алкохол и все по-малко за храна. През 2014 година сме изпушили по 603 цигари средно на човек спрямо 596 за 2013 година.
Изпили сме и 300 грама ракия повече - 2,4 литра за 2014 срещу 2,1 литра за 2013 година. Тази статистика от Националния статистически институт не може да бъде напълно надеждна поради наличието на домашно производство - както на алкохол и храни, така и най-вече контрабандата на цигари. Хората не са променили съществено своите навици и поведение.
По-скоро изменението в статистиката се дължи на по-добра организация в държавните институции и намаляла контрабанда. Има зависимост между доходите на хората и употребата на алкохол и цигари. Колкото са по-високи доходите, толкова повече намалява употребата на алкохол и цигари. Това се дължи на факта, че хората с по-високи доходи и стандарт на живот започват да отделят повече средства и време за различни физически занимания, спорт и фитнес. В този смисъл, ако наистина има увеличение на употребата на алкохол и цигари, това се дължи на все по-ниския стандарт на живот и по-ниските доходи на населението.
Ако хората пият и пушат повече, значи са обеднели. Здравословният начин на живот и спортуването е по-скъпо, отколкото пиенето на алкохол и пушенето. Такова е общото схващане, макар тичането в парка да не изисква пари. Но в по-богатите общества става мода спортуването и здравословния начин на живот. У нас не е така - тичащите в парка ги гледаме като извънземни същества и скоро едва ли ще станем част от тази мода. По отношение самото качеството на храните действа старата народна мъдрост - проверката е висша форма на доверие. Доверието в храните е много ниско и това е ясно на всички.
Единственият начин да се възвърне доверието е повече проверки. Колкото повече проверяваме, тестваме и изпитваме лабораторно онова, което ядем - толкова по-успешно и лесно ще върнем доверието на хората. Доверието е ниско, защото има неизвестност - не знаем дали е вярно онова, което се декларира като състав и качество. Нямаме механизъм за независима проверка, а хората в Западна Европа са минали този период преди десетилетия. Гражданските организации имат нужда от подкрепа, за да можем да правим независими проверки. Има две възможности за подкрепа - от самите потребители и граждани или от правителството.
За съжаление второто не се случва, а за първото нямаме култура и доверие. Хората не вярват на потребителски организации, защото институциите ги лъжат постоянно и те трудно правят разлика между гражданска организация и държавна институция. Приравнят ни с тези, от които са разочаровани. Надявам се и вярвам, че гражданите постепенно ще увеличат своята подкрепа за своите граждански организации, за да имаме капацитет и възможности за независими проверки.
