Богоявление е! (Йордановден)

На този ден празнуват всички, кръстени като Йордан, Йорданка, Богдан, Богомил, Богдана, Найден, Бистра, Божидар, Доротея

По православния църковен календар днес е Богоявление, известно в народа и като Йордановден! Това е третият по значимост християнски празник през годината почита кръщението на Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Арменците празнуват Рождество Христово и Кръщение. През 1862 година по инициатива на Стоян Чомаков по-радикално настроените църковни дейци в Цариград организират тържествена Богоявленска служба в черквата “Свети Стефан”, с която потвърждават позиция си спрямо Гръцката патриаршия. След връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст. Причина се крие в това, че у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като „велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата", дотогава, докато не достигнал определената възраст. На този ден празнуват всички, които се казват: Йордан, Йорданка, Богдан, Богомил, Богдана, Найден, Бистра, Божидар, Доротея На 6 януари българите празнуват Богоявление или Йордановден. Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Вечерта преди Йордановден е последната от трите "кадени" вечери. На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно. На трапезата има още джуркан боб, варено зеле или зелеви сарми, орехи, вино. Всички гозби са постни, въпреки че Коледните пости са приключили. Трапезата се прикадява от най-възрастния мъж вкъщи. Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае. В миналото много хора не са спяли в тази нощ, в очакване небето да се отвори. На Йордановден свършват и дванадесетте мръсни дни. От този ден до Сирни заговезни могат да се правят сватби. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба свещеникът хвърля кръста във вода - ако наблизо няма река, кръстът се хвърля в чешма с течаща вода. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и минусовите температури, типични за това време в България, и изваждат кръста от водата. С букет от босилек свещеникът напръсква присъстващите и всички се разотиват по домовете си за празничния обед. На празничния обед повечето български домакини в миналото са приготвяли пита.