ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Анастасия Руденко стиска в ръце златния медал, връчен на мъжа ѝ Виктор за работата му като "ликвидатор" на последиците от ядрената катастрофа в Чернобил. Той е починал през 2014 г. от рак на пикочния мехур, получен според нея от облъчването.
В своето село Висшетарасовка на няколко километра от Запорожката атомна централа г-жа Руденко полага днес усилия да бъде признато, че радиацията е допринесла за смъртта на съпруга ѝ.
От другата страна на реката, едва на 14 км разстояние, се набива на очи внушителният силует на централата. От 5 август Киев и Москва се обвиняват взаимно, че я обстрелват. Веднъж удари бяха нанесени близо до склад с ядрени материали, друг път те предизвикаха автоматично спиране на трети реактор от най-голямата АЕЦ в Европа.
Украйна твърди, че Москва предприема атаки, струпвайки оръжия и войници в близост до централата, като се възползва от неспособността на украинската армия да дава отпор. "Може да ни сполети същото като жителите на Чернобил. Добри новини няма и не знаем как ще свърши това“, въздиша 63-годишната г-жа Руденко.
Украйна все още носи дълбоки белези от Чернобилската ядрена катастрофа в северната част от страната през април 1986 г. Тогава един от реакторите експлодира и предизвика най-значителния в историята ядрен инцидент на граждански обект; изхвърлен бе радиоактивен облак, който се разпространи в цяла Европа.
За четири години на мястото бяха изпратени общо 600 000 "ликвидатори" със слаба и дори без никаква защита, за да потушат пожара и да разчистят околните територии. За броя на жертвите от катастрофата все още се спори. ООН признава само за трийсетина оператори и пожарникари, загинали от силна радиация веднага след експлозията, докато по данни на антиядрената НПО "Грийнпийс" от 2006 г. смъртните случаи са 100 000.
Виктор Руденко карал камион из "зоната" в течение на 18 дни. Съветският съюз го удостоил със златна лента, на която са изобразени атоми, кръжащи около "Чернобилската камбана", символ на местността. Документ в лошо състояние от архивите на украинското министерство на отбраната удостоверява работата на Виктор и получената от него доза облъчване - 24,80 рентгена.
"Щом погледна книжата на мъжа си, изпитвам болка - обяснява Анастасия Руденко. - Много хора загинаха или завинаги се поболяха." Споменавайки обстрелите по територията на централата, които може да се видят от дома ѝ, тя твърди: "Хората казват, че има изтичания, но избягват да го признаят публично".
В началото на нашествието си в Украйна руските войски завзеха и все още действащата централа в Чернобил, но се изтеглиха след няколко седмици, когато провалът на щурма срещу Киев подтикна Москва към отстъпление. Запорожката АЕЦ също бе окупирана още в първите дни на войната след кратки, но всяващи страх боеве. Оттогава тя е в ръцете на руснаците - река Днепър очертава границите между земите, контролирани от Москва, и останалите под контрола на Киев.
Васил Давидов твърди, че трима "ликвидатори" живеят и досега във Висшетарасовка - комплекс от къщички с пасторално излъчване и изглед към разлялата се тук нашироко река, също и надалеч към охладителните кули на централата, разказва "Факти". Той е един от тях - работил е три месеца и половина по дезактивирането на Чернобил. Пътувал е 102 пъти из "зоната", използвайки дозиметър, за да следи нивото на радиацията, докато минава покрай облъчените сгради.
На поставен в градината му фризер, превърнат в импровизирана маса, шейсет и пет годишният мъж подрежда получените медали. Единият представлява митологичния Атлас, който носи света на раменете си - но вместо земното кълбо е изобразена Чернобилската АЕЦ. Има и снимки. На тях виждаме Васил Давидов с военна униформа да позира с другари пред табела, призоваваща: "Войнико! Да съживим земята на Чернобил!".
"Бях там. Всичко видях, видях и мащаба" на щетите, уверява Давидов.
Тези неща не са достатъчни, за да го уплашат. Няколко дни след превземането на централата от руските войски през март в селото са раздавали таблетки йод срещу евентуално облъчване, но след престоя си в "зоната" Давидов изглежда е свикнал със заплахата.
