Божидар Данев: Т. нар. пенсионна реформа цели увеличаване приходите на НОИ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Основните работодателски организации мислят, че е правилна насоката да се реформира пенсионната система. Това, което се предлага на този етап не е пенсионна реформа, а е реформа по какъв начин да се увеличат приходите в НОИ. Реална пенсионна реформа, която да отчита демографските проблеми на страната, натрупани деформации през годините - нямаме.
В предложението, което се дава от членове на правителството липсват някои ключови моменти. На практика в момента пенсионната система изпълнява двойни функции, тя не е само осигурителна система, а е и социална система. Не сме против социалните плащания, но те трябва да са отделени от осигурителните плащания. Когато сме ги свързали в общ бюджет, разкъсваме връзката между осигурителните вноски и реалните пенсии. Така се поставя цялата система в сянката на недоверието.
Никой няма доверие в тази система, която не се използва за това, за което хората дават осигурителните си вноски. Затова е бягството от осигурителни вноски, потъването в сивия сектор на икономиката. Нещо, което е много съществено и липсва в проекта на реформа - всички в тази страна сме мълчаливи наблюдатели на най-голямата корупционна сделка, която е извършвана в страната. Това са инвалидизираните пенсии и ТЕЛК-овете. Не само, че е най-мащабна, но и корупционната сделка с най-големи финансови последици. Всяка година 1,5 млрд. лв. инвалидизирани пенсии, от които предполагам, че 1 млрд. са на хора, които са ги получили по неправомерен начин.
Това означава, че всяка година корупционната сделка се допълва с още един милиард. 1991 г. България има 150 000 инвалидизирани и 9 млн. население. В момента имаме 950 000 инвалидизирани при 7 млн. население. През последните 5 години са изтекли не по-малко от 5 млрд. лв. и тепърва ще изтичат от системата. Първото нещо, което трябва да се направи е да се запушат пробойните. Тук не говорим и за пробойни, липсват цели парчета от бюджета на НОИ. Това е първото нещо, което би трябвало да се направи, за да се говори за реформа. В момента не правим реформа, а се опитваме да решим проблема с бюджета на НОИ и да минимизираме заплащанията на държавата, тъй като държавата е допуснала тази корупционна сделка.
Тя няма желание да решава проблема, нека да плаща. Но лошото е, че не тя плаща, а данъкоплатците. В последните години сме многократно лъгани от хората, които бяха начело на последните правителства. Първоначално взето решение разпределението между работещи и работодатели да бъде 50 на 50. След това беше казано временно 40-60, което остана в продължение на 10 години. Миналото правителство на Борисов, Тотю Младенов каза, че от 2014 г., няма да има таван. Тоест, колкото са осигурителните вноски, толкова да ти е пенсията. А сега тези, които плащат високи осигурителни вноски субсидират тези, които не плащат и са сивия сектор на икономиката, или субсидират социални желания на определени кръгове в предложенията. Първо казаха, че трите болнични дни се въвеждат временно останаха до 2015 г. и се увеличиха от 4,5 млн. на 13 млн. годишно болничните листа.
Недоверието ще расте все повече, ако не бъдат взети съответните мерки и обещания, които се дават от правителствата. Тотю Младенов беше обещал, че със системата няма да бъдат извършвани социални плащания. Няма подобно нещо. Бяха обещани и промени в ТЕЛК-овата система, няма такива. Няма изградени хоризонтални връзки между НОИ и министерство на здравеопазването и на труда и социалната политика. Ако ги няма, няма да решим проблема. Създали сме огромно корупционно мнозинство и то клати държавата сериозно. Всички държавни служители трябва да са равнопоставени и да плащат социални осигуровки. Нямам доверие на държавата, че плаща коректният размер на социални осигуровки. 100 % съм убеден, че държавата не плаща здравните вноски на тези осигурени лица в размера, който се изисква по закон.
Не мога да вярвам тогава, че държавата, че плаща социалните плащания в размерите по закон. Има дискриминация при начина на управление на финансовите потоци в страната ни. Когато съдът не раздава справедливост, икономиката не може да върви напред Намерението на група народни представители да прокарат възможността прокуратурата да спира сделки би трябвало да се базира на сериозен експертен анализ за последиците. Но веднага възникват няколко въпроса. Когато има едно съмнение и се спират определени сделки, това означава, че след като тези съмнения отпаднат, но тези сделки така или иначе биват прекратени някой трябва да поеме последствията от прекратяването им, което не е ясно.
Вторият основен момент, който може би е накарал депутатите да оттеглят виждането си е, че на практика се съмняваме във всички сделки, които са свързани с държавата или общинско имущество, дори и между частни лица. Когато имаме подобни съмнения, бихме задали въпроса - през последните 10 години колко от тези лица, които са подписали тези сделки, към тях прокуратурата да е насочила обвиненията си.
Трябва да имаме прецеденти, че има основателни нарушения и, когато има такива би трябвало прокуратурата да е предявила обвиненията си. Досега не знам да има предявени подобни обвинения към служители на държавата или на общините. България е осъдена вече няколкократно от съда в Страсбург. Не знаем по какъв начин ще се предявят обвинения към лицата, които са допуснали подобни нарушения. Решението на депутатите за изтегляне на предложението е правилно, защото това щеше допълнително да деформира инвестиционната среда в страната. За българския и чуждестранен инвеститор щеше да се създаде допълнително недоверие и опасност за една възможност за корупционна намеса при подобни сделки.
Огромно е въздействието на съдебната система върху бизнеса, защото преди всичко това, което обществото смята, че липсва, е справедливост. Когато няма справедливост икономиката не би могла да върви напред. Когато се забавят например процесите по дела за вземания на практика блокираме движението на паричните средства. Като ги блокираме оказваме дефлационен натиск, който в момента е особено опасен за българската икономика, тъй като тя има вече 18 месеца дефлация, за която отговорните институции не вземат никакво отношение. Едно от решенията е да бъдат ускорени процесите в съдебната система, за да има задвижване на капитала и паричните средства, които да вдигнат по-високи обороти.
Драмата за българските банки е, че политиците решават техните проблеми За законодателните промени, свързани с Корпоративна търговска банка виждането на БСК, е, че всякакви промени, които се правиха в законодателството сега са пост фактум. Преди да бъде обявена банката под специален надзор и преди да се обявят намеренията, че ще се отнема лиценза, трябваше да се направят съответните промени в законодателството, които щяха да спасят активите. Според нас най-доброто решение беше одържавяването на банката, съответно блокирането на активите по цялата верига до самите реални активи, тъй като има поставени междинни лица.
Щяха да се блокират активите и след което като бъде оздравена банката, тя да бъде продадена. В никакъв случай държавата нямаше да има тези загуби, които има в момента и нямаше да се налага специално законодателство, което във всички случаи, когато се прави в рамките на седмица, не може да няма детски болести и те може би ще се появяват в дейността на другите банки и по някакъв начин ще бъде нарушен стабилитетът им. Драмата за българските банки е, че политиците решават тези проблеми, а не специалистите. За голямо съжаление и специалистите са политически лица, каквото е и ръководството на БНБ.
Ако искаме да имаме стабилност на финансовото пространство, това не трябва да са политически решения, а са експертни. Финансовото ни пространство в момента е пред особена заплаха, както и финансите на определени корпоративни образувания, защото има огромна задлъжнялост. Корпоративният бизнес има 173 млрд. лв. задлъжнялост, НЕК има гигантска задлъжнялост има и неясност, която губи всяка година над 200 млн. лв., поради политически решения, а не експертни. Никой не търпи наказания за тези решения.
Въпросът е трябва ли прокуратурата да прави разследвания, когато се нанасят такива щети върху българската икономика следствие на политически решения. Когато едни документи се вписват за 2 часа, други за 15 дни – това е корупция Какъв е проблемът на Агенцията по вписвания, за да правим реформа. Целите, които са демонстрирани в медиите, като че ли са намаляване на персонала и до някъде оптимизиране на работата й. Проблемът на бизнеса досега е, че има непрозрачност в работата на тази агенция. Визирам подаване на документи по вписвания, които се бавят по 15 дни и документи за вписвания, които се изпълняват в рамките на 2 часа. Подобна неравномерност е гаранция за корупция. Агенцията е осъществявала корупционни действия и това е проблемът, който пречи на бизнеса и трябва да се лекува.
Ако се говори за промяна в агенцията трябва да гарантираме на обществото ни, че подобни нарушения на нормалния график на регистриране на дадено желание и самото изпълнение на вписването не трябва да има различни срокове и подобна дискриминация. Следващият съществен момент е, че Агенцията по вписванията не може да е приходна агенция. Тя е такава в момента, поради високите такси, с които я обременява бизнеса и, които блокират движението на капитала. Една такава агенция трябва да може да обслужва бизнеса, а не да смята, че е източник на приходи за бюджета, което е контра продуктивно за добре развита бизнес среда, привлекателна за инвеститори.
След известния балонов бум в областта на строежите виждаме, че намаляването донякъде е свързано и с действията на Агенцията по вписванията. Но не ръководството е причината. Трябва да бъде направено така, че да няма възможност за заобикаляне на системата. Ако тя е желязна няма значение кой я управлява. Ако някой я управлява некоректно, трябва да е обект на прокуратурата. Дългът от 16 млрд. лв. е презастраховка заради дълговете на НЕК С намерението да се тегли дълг от 16 млрд лв. държавата цели две линии - първата е превантивна, защото вижда, че има опасност макрорамката да бъде деформирана. А предстоят и няколко сериозни процеса за България, свързани с енергетиката – с НЕК. Това е арбитражният съд в Париж по искането на "Атомекспортстрой" за милиарди.
Така също и ЕВН съди България за 500 млн. лв. С ЕВН може би може да се търсят други решения. Но с "Атомекспертстрой" подобни решения трудно могат да се търсят особено с оглед на натрупаното напрежение в отношенията между България и Русия. Това е първата причина за търсене на някаква финансова възглавница, да могат да бъдат поети изненади, които може да има във финансовата обстановка в страната. Второто, което е изключително е, че в момента действително е много изгоден финансовият пазар с много висока лихвеност и могат да се получат добри лихвени проценти.
Но при отчета, който сега правителството направи, че имат 850 млн. лв. излишък в бюджета в рамките на няколко месеца, се поставя въпросът дали е целесъобразно да бъдат изтегляни допълнително средства. Дългът е и, ако евентуално се стигне до мрачен сценарий за двете банки, за които Бойко Борисов твърди, е държавата им дава рамо в момента.
В момента. във Фонда за гарантиране на влоговете има 230 млн. лв. Ясно е че при евентуални проблеми, само държавата може да посрещне тези задължения. По-мрачен сценарий е, ако дойде одитът от Европейския банков съюз и намери и други "гнили ябълки" в банковата система - тогава какъв ще е резултатът. За мен тегленето на дълг са предварителни мерки, ако се случи нещо лошо. Има логика в подобна политика, но е драматично, ако стане, за българската икономика. Засега не са предвидени средства за икономиката от тези пари.
Подкрепяме намаляване на разходите на бюджета и оперативните разходи да бъдат преструктурирани в публични разходи и инвестиционни така, че да се задвижи икономиката, особено в този деликатен момент, когато вече 18 месеца дефлацията се е настанила трайно в икономиката и страната ни. Средствата от дълга трябва да покрият бюджетните дефицити и са за връщане на известни кредити, които има страната ни. Те трябва да се преструктурират. България в момента няма собствен ресурс да погаси тези задължения и взима заемен ресурс, който е с по-добри условия, като го разсрочва. Тази политика е правилна. Друг е въпросът след като вече имаме бюджетен излишък ще трябва ли средствата да отиват за покриване на подобни разходи. Има и нарастващ дефицит в бюджета на НОИ./Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.
