ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В това време на безвластие, когато кабинетът все още не е подал оставка, но избягва да взима решения /разривът между БСП и ДПС е необратим/, парламентът не е разпуснат, но не се и събира /депутатите ту влизат, ту излизат/, посочена е дата за предсрочните избори, но не е сигурно, че няма да бъде сменена /ловците на глигани откриват тогава лова и са силно притеснени/, банковият скандал /с подкрепата на държавни институции/ разчиства финансовия и медиен терен в полза на утрешните победители, много силно е изкушението да се каже, че ГЕРБ на практика е взел властта.
Вижда се, че Бойко Борисов е обзет от еуфория и не може да върже две изречения, без да изругае управляващите и да ги подкани „да се махат“. Неговата арогантност не пожали и такъв възпитан човек като премиера Орешарски. Веднъж му се присмя, че не можел „да чите“, после с тодорживковска дебелащина откри, че не можел и да смята. Банковата криза разкри пред него невероятната възможност от повторение на катастрофата от 1996 г. Затова започна да налива масло в огъня, като по повод и без повод ревеше драматично, че държавата е във фалит и трябва да викаме МВФ. На ръба бяхме от всеобща паника и събаряне на валутния борд и обезценяване на лева десетки, стотици пъти. Това бе моментът да се хвърли върху БСП цялата вина за случилото се, да се припомни, че и през 1996 г. пак тя бе на власт и Румен Гечев бе в икономическия екип на БСП.
Само този сценарий можеше да осигури на Бойко Борисов пълна победа на извънредните избори и той се виждаше да триумфира както Иван Костов със синята лента в зимата на 96-97 г.
Този сценарий не се реализира докрай и пред Борисов застават отново със страшна сила въпросите: с кого ще управлява и ще бъде ли самият той премиер? Тези дни „Галъп“ публикува първото изследване на общественото мнение от евроизборите насам. Не виждаме никаква съществена промяна в съотношението на силите. ГЕРБ е първа партия, но с недостатъчна преднина, за да управлява сама. От тук нататък започват сметките, които не разриват някакъв оптимистичен вариант. Голямата коалиция с БСП е възможна след оттеглянето на Станишев, но със сигурност БСП ще поставят условие и Борисов да се оттегли. Много неприятен за генерала вариант, още повече, че за това решение го подтикват и от Брюксел, където също ще управлява голяма коалиция. Управление в коалиция или дори само с подкрепата на ДПС може и да е изкусително, но на Борисов е ясно, че това ще е самоубийствено за ГЕРБ. Ще бъде като публичен брак с олигархията. Реформаторите остават предпочитаният партньор, не спира да повтаря Борисов. Но от самия РБ не се чува такова категорично намерение. Там има разделение по въпроса дали да се управлява заедно с компрометирания политик Борисов. А и никак не е сигурно, че ако въобще има депутати от РБ, те ще са достатъчни за необходимото мнозинство. Симпатичните реформатори като зомбирани са се вторачили във вътрешните си противоречия и не излъчват привличащи послания към избирателите.
Какво остава на Борисов - да се надява Първанов да се промъкне в парламента и да ги събере заедно с реформаторите? Първанов му е необходим само да подрива влиянието на БСП, той не е заинтересуван от разширяването влиянието на левицата, макар и в разделени лагери.
Бареков? Енигма е за публиката какво имат те помежду си, но реформаторите не биха преглътнали и тази компания.
Какво му остава на болния от амбиция за реванш Бойко Борисов? Да управлява с правителство на малцинството? Правил го е, но не това е неговата мечта. Ето защо пред него има само един печеливш ход — да се върне в БСП, което ще реши всичките му проблеми. Нека припомним, че той напусна военната си служба, защото отказа да се деполитизира и си остана член на БКП /преди преименуването й в БСП/. Така че, ще се чувства в своя среда. Защото какъв десен е той? Влезе в ЕНП, защото му трябваше покровител, но той не скрива симпатиите си по режима на Тодор Живков, изпусна се и за възродителния процес, посочи диктаторите на ХХ век като свои кумири. Никакви идейни притеснения няма да има. Може да вземе със себе си и цялата върхушка на ГЕРБ-те са комунист до комунист - Цецка Цачева, Красимир Велчев... Кой партиен секретар, кой дете на секретари - Лили Павлова. Ще им олекне да не се правят вече на такива яростни антикомунисти. Не им е леко на ренегатите.
Разбира се, Бойко Борисов ще бъде посрещнат и от хора, които не мислят като него. Но БСП е демократична партия, всякакви крила и фракции има. Може и да се срещнат там с Георги Първанов, ако и той се върне в БСП с формацията си „АБВ“. Ще си направи и Бойко някакво крилце. Може да го кръсти фракция „Тодор Живков“, за да е ясно какви принципи и идеи изповядва.
Ето какви изгоди ще има за него:
- Обединяването на електоралните сили на БСП и ГЕРБ ще позволи съставянето на кабинет със самостоятелно управление.
- Ако в партията-майка се опънат да не го направят самия него премиер, той ще се пазари за президентския пост. Няма да му откажат. Това си е неговата мечта. Ще има да си рита топката с „Бистришките тигри“, да играе тенис, да си фърчи с правителствените самолети, където си иска, на президента това му е работата, ще реже лентички, ще открива обекти, ще се фука, ще щипе момичета с национални носии и ще пъха отчупен хляб в устата им, ще прославя българската чалга по света, ще звъни на министрите да не закачат неговите авери, ще пляска карти и ще се показва по телевизиите всяка сутрин… Е-е-х, мечти!
- Ще се върне към автентичната си биография и ще напише мемоари. Със заглавие например „От Винету до „Дондуков“. Ще си вземе за редактор Божидар Димитров, когото междувременно също ще върне в БСП.
- Ще забрави за Костов, Кунева и разни други реформатори, които не го харесват.
Само един проблем ще има и трябва да търси решение. Шеф на лявата коалиция остава Станишев, т.е. ще му бъде началник. Това вече не може да се преглътне. Да заминава Сергей за Брюксел и господ здраве да му дава.
