ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бойко Борисов нанесе елиминационен удар на (раз)градската десница, какъвто и Иван Костов не е нанасял с разделянето на СДС.
Приласкавайки псевдо-десните в прегръдката си, лидерът на ГЕРБ публично демонстрира абсолютната им безпринципност и продажност.
В момента Христо Иванов и Атанас Атанасов са по-омразни сред редовия електорат на ДБ, отколкото, примерно, Ахмед Доган или Делян Пеевски.
А Кирил Петков вече е политически труп, отрицание на самия себе си. Ще остане известен завинаги просто с един парапет. Той извърши точно обратното на онова, за което бе избран и заради което му бе гласувано доверие от хора, които искрено желаеха реална промяна в държавата.
Борисов умъртви "Промяната", костовизма и корпоративната прокопиевщина, обичайки ги. А как елементарно те се вързаха на този номер, как се подмамиха от благините на властта, от постовете в правителството и регулаторите, от порциите, от изкушенията на Мефистофел...
Това е най-сладката политическа смърт, но след нея няма възкресение. Това е killing me softly.
Дори поръчковата социология признава крупен електорален отлив от ПП и ДБ поотделно, както и от общата им коалиция. Всъщност този отлив е космически, нереален, защото отвращението на жълтопаветна София при гледките на прегръщащите се с Борисов и Пеевски техни лидери е неописуемо от каквато и да е метрика.
ДБ и ПП функционираха като партии на морала, на антитезата. Именно там те изгубиха битката от Борисов, който виртуозно успя да се позиционира хем като техен партньор, хем не съвсем - поне пред своята вярна и фанатично предана избирателна маса.
Тезата за "некоалицията" сработи сред електората на ГЕРБ, но не и сред електората на "Промяната". В ГЕРБ са прагматици и клиентилисти, в ППДБ се носят на розови облачета и още изповядват някакви идеали за "политиката на ценностите". Пожелателното мислене там е политическа практика, поне сред твърдото ядро.
Кирил Петков и Христо Иванов подцениха идеализма на своите хора, сбъркаха го със собствения си материализъм.
Изобретателният Борисов садистично притури към жалейката и сюжета с Пеевски, който влезе в общ кадър и в общо изречение с борците срещу себе си. А и почна да пише закони заедно с тях. Този потрес бе последната шепа пръст върху ковчега на псевдо-десните.
Отделна тема е дали Борисов и Пеевски съзнателно изчислиха механиката на ликвидационния процес. Ако е било съзнателно - браво, майстори са, Макиавели пасти да яде.
По-важното е, че с една от фалшивите митологеми на прехода - честното, протестърско, неолиберално дясно, контрапункт на дълбоката държава, вече е свършено. Въпросното "дясно" се оказа част от дълбоката държава под формата на екстремно ултраляво. Това вероятно не го проумяват само наивниците от редакцията на "Капитал" плюс съпровождащия антураж от фейсбук-инфлуенсърки и "богини".
Тяхната участ на оплаквачи ще бъде най-тъжна. Изгубените илюзии на Йожени Гранде.
А Бойко Борисов доказа, че е единственият професионален политик в държавата, развенчавайки демагогията. Пак в духа на Балзак, който казваше, че "политиката е една куртизанка".
