Медийната прегръдка може да задуши новите управляващи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какви хубави новини! Футболът измести политиката. Стоичков се завръща в ЦСКА. Сираков се завръща в „Левски“. Най-после нещата в българския футбол идват на местата си. Най-после! Да, ама не. Гриша Ганчев ще чака „Титаните“ да узреят за предложенията му. Колко години ги чакаме тези „Титани“ да „узреят“ и все напразно. Батков „мисли“ за Наско Сираков. Така се е замислил, че поне половината България се тресе от напрежение. Така е.
В България нищо не се довежда до край. Нито доброто, нито лошото. Така е и в политиката. И тук нещата започнаха да идват на мястото си. Имаме парламент, имаме правителство, на което всеки разумен човек желае дълъг живот. Новата власт прие първи решения, които се радват на всеобща подкрепа - за майчинските, за депутатското номадство. Прави впечатление, че при формирането на така неречения втори ешелон на властта – заместник-министри, областни управители, шефове на агенции, БСП не жертва своите знакови партийни фигури.
Явно се е поучила от предишния си мандат, когато напрежението около изявени членове на правителството предизвикваше криза и в партията. Да припомним само скандалите около Румен Петков и Румен Овчаров. Научаваме, че дават и на ГЕРБ шефски места в комисии на НС. Една от причините ГЕРБ да напусне парламентарната зала бе именно оплакването, че не й дават шефски места. Намеренията на кабинета в сферата на правосъдието, демонстрирани от Зинаида Златанова - една модерна жена с излъчване на манекен и със знания и самочувствие на човек, минал през школата на Еврокомисията, говорят, че на хората ще бъде върнато чувството за справедливост, без което не е възможна никаква друга реформа, в каквато и да е област. До тук добре. Но новите управници допускат и съществени грешки, които, ако бъдат премълчани сега в името на традиционната толерантност от 100 дни, след това трудно ще бъдат поправени.
В стремежа си да спечели бързо доверието на хората, новата власт необмислено бърза с някои уж популярни идеи като промяната в режима на тютюнопушенето. Едва свикнаха хората с ограниченията, сега отново избухват противоречиви страсти. В такива случаи едно печелиш, друго губиш. В конкретния случай печелиш вероятно собствениците на заведения и някои върли пушачи, но губиш еколозите, въздържателите, част от интелигенцията, стремяща се към европейски норми на живот.
По-важно, губиш от образа си на модерна европейска партия. Остава сега да започнат пък отстъпление назад, по подобие на Бойко Борисов. Добре все пак, че протестиращите издигат необосновани искания за оставка на кабинета, които будят недоумение и говорят за подмолни мотиви. Пак фалш, пак театър. Във връзка с тези мними протести ми идва на ум, че напоследък у нас се е родила нова професия - „платен протестиращ“. Може би и по-рано ги е имало, но след февруарските събития за някои хора това се превърна в източник на прехрана. И други опасности за новите управляващи проличават в първите дни. Все още те се държат като опозиция и занимават публиката с остри критики срещу предишното управление. Да, може всичко това да е вярно, но много напомня омръзналите ни оправдания на Бойко Борисов с управлението на тройната коалиция. Хората не искат вече оправдания, а решения, действия. По-малко пропаганда, колкото и народняшки да е поднесена, а реални блага. А в някои по-деликатни сфери опозиционното говорене носи реални негативи. Така например новият министър на външните работи Вигенин формулира някои съществени и обосновани критики срещу политиката на предишния си колега. Вигенин се обяви за реабилитация на някои от дипломатите, отстранени заради сътрудничество с разузнаването.
Познавам някои от тези дипломати, те са с най-големи заслуги за присъединяването ни към ЕС и НАТО, хора с демократично мислене и поведение. Но младият нов министър представи позицията си така, все едно ще ги връща на посланическите постове. После се дообясни, но първото впечатление се запази. А между другото тези хора имат нужда именно от публично възстановяване на достойнството им, а не стари постове. Изцяло приемам и позициите на Вигенин относно политиката ни към Македония, както и за предполагаемото участие на „Хизбула“ в атентата в Сарафово.
Аз самият съм се изказвал и по-остро против действията на министър Николай Младенов. Но аз съм журналист, имам право на лично мнение. А когато министърът говори, говори България и това се следи и възприема от целия свят. Затова е необходима повече сдържаност и дипломатичност. Игнорирани довчера като опозиция от медиите, новите управляващи сега се радват на бурната им любов. Нали медиите „вървят след победителите“. Зажаднели за медийно внимание министри и депутати шестват от предаване в предаване, от вестник във вестник. Тази медийна прегръдка може да ги задуши. Със съжаление гледам как една от любимите ми депутатки Мая Манолова, която се разкъсва в неясните си функции да оправи всичко, как говори непрекъснато от всички екрани. Ще я погубят, ще я износят.
Този кабинет наистина няма нужда от говорител. Но няма нужда и от толкова много говорене. По-скоро има нужда от съвети и корекции за работата с медиите. Нека и затова се поучат от драмата на Бойко Борисов, който си мислеше, че медиите ще го обичат вечно и че като грее на екрана от сутрин до вечер, ще може да управлява без усилия този „прост“ народ. Що се отнася до неговото поведение като опозиция, вече става очевидно, че той не може да играе по парламентарните правила. Напусна парламента, но се мотае из коридорите, защото там все още може да се надява на вниманието на ресорните репортерки. Подслушва зад вратите, праща съгледвачи на балкона и остава встрани от дебатирането на политиката на страната.
Дълбоко комплексиран от липсата на власт, когато можеше да разкарва ритнитопковците си с правителствения самолет, да се гаври с магистрати и журналисти, да раздава милости подаяния, сега той не може да преглътне, че е загубил мача. Така той обрича партията си на маргинализация. Междувременно все повече става очевиден упадъка на „партията на Цветанов“. Започват да я напускат, открито се говори против „мотора“ Цветанов, изправен да отговаря пред правосъдието. Така преминава световната слава. Може и да е за добро, отваря се място за автентична десница. Може би точно така нещата идват на мястото си и в политиката. Колко е неадекватен Борисов на новата обстановка в страната личи и от мегаломанското му напътствие към „колегата“ Ердоган, срещу когото въстана турският народ: „Ердоган би трябвало да се поучи от мен.
Когато хората имат различно мнение, подаваш оставка, отиваш на избори и хората те избират като първа политическа сила“. Би могъл да допълни: „ако не спечелиш парламентарно мнозинство, искаш касиране на изборите.“ И така нататък… В заключение ще цитирам оперната певица Александрина Пендачанска, известна със симпатиите си към десницата и към партията на Иван Костов по-специално: „Никога не съм предполагала, че най-адекватна и най-нормална ще ми изглежда социалистическата партия.
В крайна сметка днес там виждам политици, които са моделирани, възпитани и обиграни. Хора, които се занимават с политика и парламентаризъм и които се държат адекватно. Това се отнася за БСП и за по-голямата част от ДПС.“ Пътувало е момичето по света и е видяло как се правят нещата.
