БОЛЕЗНЕНАТА ИСТИНА: За четири години Асен Василев влезе в учебниците как се фалира стабилна икономика
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От лятото на 2021 до момента в сила са влизали все бюджети и актуализации, предлагани от Асен Василев. За тези близо четири години България почти се докара до примера от учебниците по финанси за първокурсници, в които се описва най-левашкия начин да фалираш, когато имаш стабилен бизнес, когато си добре приет на пазара, когато имаш клиенти, когато работниците и доставчиците са доволни да работят с теб.
И понеже не си планираш вземанията да се осребряват по-бързо от падежа на задълженията, бързо изпадаш в неплатежоспособност. Така и България, която често с Литва си оспорва първото място за най-ниско задлъжняла държава (спрямо БВП) в Европейския съюз, може тази година да изпадне в ликвиден недостиг равняващ се на нещо между 6% и 9% спрямо БВП.
Това пише в свой коментар за "Гласове" журналистът Стефан Антонов. Според него е далеч по-голям шансът да останем извън Еврозоната поне до 2028 година и по-късно.
Ето какво казва още той за финансите на държавата и техните ръководителите в последните няколко години:
"Ако има някакъв шанс България наистина да влезе в еврозоната примерно от 2026 или 2027 година, той е в следващите месеци и включва огромни политически компромиси от страна на Европейската комисия и на претендиращата да е независима Европейска централна банка. Само сега и само тук евентуално би могло с много политически натиск и тиха дипломация да се постигне нещо.
В първото си изказване като министър на финансите отпреди няколко часа Теменужка Петкова обяви като свой приоритет да свие бюджетния дефицит, който иначе върви към 18 милиарда лева. Моменталното обръщане на тази стойност към очаквания БВП показва, че новият министър на финансите признава риска от свръхдефицит. Това най-вероятно вече е попаднало в сводките с преглед на печата в ЕЦБ и Европейската комисия и те вече знаят да следят за шансовете да постигаме устойчиво не само ниски цени, а и дефицити в рамките на три процента на БВП.
Струва си да обърнем внимание и на това, което се случва със служебния министър на финансите във вече разпуснатото правителство на Димитър Главчев. Людмила Петкова се завърна на обичайния си пост - заместник-министър, отговарящ за данъчната политика.
До голяма степен това се дължи на факта, че успя да вдигне шум за тежкото състояние в публичните финанси без директно да предупреждава за последствията от батака, в който се намира бюджетът.
Росица Велкова, която два пъти предупреди, че няма как да покрием Маастрихтските критерии без извънредни мерки, беше обвинена, че саботира похода към еврото и след като освободи поста си не беше допускана в Министерство на финансите без придружител, благодарение на Асен Василев, който ни успокояваше, че няма да се стигне до свръхдефицит, но премълча, че за целта ще опоска всички останали видими и скрити резерви - Енергиен фонд, Български енергиен холдинг, авансови вноски от големи данъкоплатци и накрая опит да обложи дори газовото потребление на Северна Македония и Унгария.
За разлика от Росица Велкова Людмила Петкова успя да прокара числото 18 милиарда като очакван дефицит без да го назове. Остави медиите да го назоват и не спря да настоява, че може да се избегне, както и, че еврозоната е постижима. Но това остави бюджета в страни от предизборните дебати.
Ако България не влезе в еврозоната през януари 2026 година (моите очаквания са това да не се случи до 2028 година), ще се окаже, че прямотата се наказва, дипломатичността води до дълголетие, но който и от сценариите да се реализира, не отменя факта, че следващите месеци трябва да се реши задачата за свиване на разходи и намиране на приходи в размер на 12 милиарда лева, за да можем за пореден път да приключим с "дупка от само шест милиарда, или три процента от БВП".
Има един ясен показател кога една държава се намира в добро състояние. Ако за бюджет се говори само от октомври до декември, когато той и данъчните закони се гласуват в парламента, положението е добро. Ако бюджетът занимава и вълнува политическата класа през цялата година, значи положението е толкова тежко, че от връзване на двата края не остава време за секторните политики".
