Нелегална докторска борса повече от година върти в България супер печеливш бизнес, съобщиха за „Ретро” медици. Те твърдят, че са изготвени списъци с най-добрите ни лекари и болниците се надпреварват коя първа да ги вземе на работа.
Опитни брокери с познания по здравен мениджмънт не само се облажват добре от споменатия бизнес, но и майсторски го направляват. Те вече са си поделили териториите, по които минават финансовите потоци от здравната каса към болниците и ги бранят с цената на всичко.
Частните здравни заведения са първенци в състезанието за привличане на корифеи от родната медицинска гилдия. Обяснимо е – докато заплатата на млад лекар в държавна и общинска болница се колебае
около мизерните 400 лева,
само като начало частниците му дават 1500. Разбира се, известните професори по хирургия ,кардиология, онкология и др. получават по 7000 лева и доста над тях месечно. Още: частните клиники притежават най-скъпата и модерна апаратура, включително и за инвазивна кардиология/ отпушване на кръвоносни съдове и поставяне на т.нар. стентове без операция, б.а./. Условията за работа в тях са на светлинни години напред, в сравнение с държавните и мухлясалите общински болници. /При тежък инсулт преди дни се оказа, че болницата в Елхово дори няма рентген, а в Свиленград пък няма рентгенолог, който да разчете снимката на пациента в безсъзнание!/.
Битката за добри доктори стигна дотам, че самите частни болници взеха да си ги крадат една от друга. Просто им предлагат повече пари. Примерно авторитетните кардиолози доц. Иво Петров и д-р Костадин Кичуков от Токуда /също частна!/ от седмица вече работят в новосъздадената лъскава „Сити клиник”.
Като оставим настрани това, че не на всеки е по джоба да се лекува в такава болница, може би в описаното явление няма лошо. Нали живеем в пазарна икономика. Но пък кражбата и на пациенти вече идва в повече. Напоследък тя стана масова практика. Защото не е тайна, че болният носи със себе си парите на здравната каса. Тъкмо заради тях се води лютата битка между болниците - коя по-пъргаво ще ги прилапа.
Започна една зловеща игра
чрез „Бърза помощ” и тел. 112. Тези институции буквално взеха да изсмукват пациентите и да ги насочват в която си искат посока. Иначе казано: повиканият на адрес спешен екип не води болния, както му е редът, в „Пирогов” или във ВМА. А в определени други медицински заведения по своевременно „спуснат” отнякъде списък. Целта е без губене на време да се придърпат парите от касата по съответната, най-добре скъпо платена клинична пътека.
Има и друго - освен че умело се избират само „качествени” болни, за чието заболяване касата плаща повече, много често те биват изписвани недоизлекувани и пак се връщат в „Пирогов”, оплака се шефът на реанимациите на спешната болница проф. Милан Миланов. Това означава, че се бяга от тежките и безнадеждни случаи, които гълтат много пари. Още: ненужно повторно се харчат още много пари и това сериозно източва касата.
В интерес на истината обаче има държавни болници, в които лекарите ни са повече от отлично платени. Става дума за кардиохирургиите. По неофициална информация проф. Генчо Начев, директор на болница „Св. Екатерина” – най-голямата кардиохирургия в страната, получава над 30 000 лева месечно, шефът на инвазивната кардиология на болница „Св. Анна”, бившият здравен министър доц. Божидар Финков пък стигал до 42 000 лева на месец. Този неестетвено голям за лекар в България доход се дължи на това, че по всяка клинична пътека за сърдечна операция здравната каса брои около 10 000 -12 000 лева. А когато манипулацията се отнася към инвазивната кардиология – от 1100 до 3200 лева. Но пък тези клиники или спецализирани отделения правят поне по 7-10 такива манипулации на ден. Е, за какво им е на техните доктори да бягат от болниците? А и нямаме голяма частна кардиохирургия, с изключение на Токуда – там оперира известният проф. Чирков, в която да се изявят професионално.
За повечето български лекари, не успели да се класират в частните клиники, остава не особено бляскавата перспектива да кретат във вехтите бедни общински и държавни здравни заведения. Трудно да се докопват до специализация – 4 години специализациите бяха напълно блокирани. Семействата им ще живеят в незаслужен недоимък.
Затова нашите доктори масово бягат на Запад. Дипломите им се признават в почти всички страни. Всяка година
между 450 и 600 бели престилки
напускат страната, съобщиха от Българския лекарски съюз /БЛС/, който им издава удостоверения за работа в чужбина. Досега повече от 4800 медици са напуснали България. Повечето са намерили работа в Германия, Австрия, Франция, Ирландия и Швейцария. Великобритания непрекъснато търси български уролози, анестезиолози и хирурзи, каза д-р Димитър Ленков, главен секретар на БЛС. Кувейт също иска да назначи наши лекари.
Възнаграждението на току-що завършил медик в Германия е 5000 евро, ако работи в малка община или в отдалечено село – 6500 евро. А у нас в момента заплатата на такъв специалист е ... 450 лева. В зависимост от показаните професионални качества след няколко месеца лекарят на Запад може да получава заплата от 7000 -8000 и повече евро.
Затова няма какво да се чудим, че лекарската професия в България се обезлюдява. Далите Хипократова клетва се топят като сняг, остър техен недостиг се чувства в Кърджали, Търговище и Разград.
Анкета, проведена неотдавна от президенството показа, че 37% от студентите ни по медицина в последния курс на обучението си са заявили: веднага съм готов да замина на работа в чужбина! Още по-лошото е, че намаляват мераклиите да облекат бели престилки. Докато преди години на кандидат студентските изпити по медицина се бореха по 12 души за едно място, броят им падна на 10, после на 8, сега се случва да са само 3-ма, каза проф. Владимир Овчаров, дългогодишен ректор на Медицинския университет в София.
Започна истински глад за специалисти. От БЛС още преди година предупредиха, че анестезиолозите, патолозите и детските лекари са на свършване. Вече не се намират и инфекционисти, съдебни медици –
трупове чакат с години за аутопсия
в моргите. Да не говорим за липсата на медицински сестри.
Болният българин няма богат избор. Големите специалисти, с изключение на кардиохирурзите, са в частните болници и не са по джоба му. Държавните и общински здравни заведения едва се държат на повърхността на финансовите проблеми. Жителите на Девин още се борят да отворят тяхната болница, за да не мрат по дългия планински път до Смолян. В Оряхово ситуацията е същата.
За радост все още имаме 28 411 джипита, при това добри. Но докога нашето здравеопазване, пардон, здравепогубване, ще ги задържи, никой не може да каже. Тежко ни и горко, ако някой ден загубим възможността да разчитаме и на тях.
