БОМБА В ПИК! Братът на Елена Йончева от свинефермата: Станишев трябваше да води листата на БСП, не сестра ми! (АУДИО)

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Репортер на ПИК и „Ретро” се свърза по телефона с Иван Йончев, брат на водачката на листата на БСП за евроизборите Елена Йончева с молба за интервю.  

Йончев е бизнесмен и има екосвинеферма в село Мърчево, близо до Монтана, където го и открихме.

Публикуваме записа от телефонния разговор въпреки изричното нежелание на г-н Йончев, но с убеждението, че публичният интерес към темата надделява.

Първоначално той не отговори на повикването ни, а след това върна обаждането от друг номер.

 - Ало, добър ден, търсили сте ме, извинявайте,?

- Да, вие понеже сте звънели тук, в свинефермата.

- Но аз на този номер май не съм звъняла... Все едно. Аз търся Иван Йончев.

- Слушам ви, кажете. 

- Здравейте, аз ви се обаждам от в. „Ретро”, дали можем да направим интервю с вас?

- О, съжалявам...

- Тогава само да ви попитам, мислите ли, че сестра ви Елена Йончева има шанс да победи на евроизборите?

- Какво значи да победи?

- Възможно ли е БСП да вземат повече гласове от ГЕРБ и какви са шансовете на Елена Йончева на тези избори?

- Тя има всякакви шансове. Първите 5 гарантирано влизат. Въпросът е друг. Какъв е критерият за победа?

- Да спечелят повече гласове от ГЕРБ?

- Знаете ли, зависи кой брои бюлетините. Това е. Зависи от много неща. Когато няма правила или нещата не са както трябва, какво да коментираме.

- А какво мислите за нападките на част от БСП, които застанаха зад Сергей Станишев?

- Няма да ги коментирам всичките тези неща. Аз смятам, че Сергей трябва да е водач на листата.

- Че Сергей какво?

- Трябва да е водач на листата.

- Той, а не Елена ли?

- Да. Ами естествено. И тя така смята. Всички смятат така.

- Защо?

- Еми защото така.

- Но тя явно не смята така.

- Вижте, няма да ви давам интервюта, за да пишете после.... Всички знаем вече на какво ниво е журналистиката в България.

- Но няма да напиша нещо, което не сте казали

- Не, не, въобще не искам да ме цитирате.

- Затова ви предложих да се видим. Да говорим.

- Не, не, нито ще се виждаме...

- Поне кажете пожелавате ли успех на Елена?

-  Аз пожелавам въобще успех на демокрацията в България. Пожелавам успех на всички и най-вече на демократичните избори, тоест на свободните избори.

- Е все пак на сестра си също пожелавате успех?

- На всички пожелавам успех, разбирате ли.

- А вие блазнили ли сте се да влезете в политиката?

- Какво значи да се блазня?

- Мислили ли сте да се заемете с политика

- Сега пак ли интервю продължаваме да правим? Казах ви, че няма да ви дам и не желая да ме цитирате. А вие пак си продължавате същото.

- Просто интересно ми е да си говорим

- На вас може да ви е интересно, но аз съм зает сега в момента, освен това не желая да ме цитирате. Разбрахте ли ме. В годините колкото и такива разговора да съм провел, всеки път съм съжалявал след това. Това е.

- Знаете ли какво, ако искате - имате ли имейл?

- Имам имейл, всичко имам, но...

- Можете ли да ми пратите ваш имейл?

- Не, не, няма да кореспондираме нито по имейл, нито ще ме цитирате, нито ще пишете, че сте разговаряли с мен или че имате някакво взето мнение от мен или гледна точка.

- Защо се притеснявате, страхувате ли се?

- Не, аз ви обясних. В годините каквото и интервю да съм дал или коментирал, резултатът след това е плачевен. Съжалявам, но не желая нито да ме цитирате, нито да ме споменавате, че въобще някакво мнение сте взели от мен. 

- Странно, все пак би трябвало да я подкрепите

- Никак не е странно. Когато по свобода на словото се качим на някакво европейско равнище, тогава може да коментираме. 

- Просто очаквах, че е нормално братът да подкрепи сестра си, нищо повече.

- Не, аз подкрепям демокрацията в България. Това подкрепям аз. Включително и нея, включително и всички. Но когато свободата на словото дойде на европейско равнище и се качим в класациите, тогава може да коментираме. Ако ме разбирате какво искам да ви кажа. 

- Разбирам ви и пак ви моля да ми пратите имейла си на този телефон.

- Не, не, не. Нито имейл ще пращам, нито ще ме цитирате, ако обичате. 

- Ами, жалко.

- Не е жалко, никак не е жалко. За ситуацията в България е жалко, вярно е. Вярно, че е жалко. Добре, всичко хубаво, лек ден ви желая. 

- Мерси, и на вас, дочуване.