Борислав Цеков: Няма как едновременно да си влиятелен бизнесмен, политик, авторитетен експерт. Биографията на Алексей Петров е пример
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма как едновременно да си влиятелен бизнесмен, влиятелен политик, авторитетен експерт. Биографията на Алексей Петров е пример в това отношение. Коментар по темата прави на стената си във Фейсбук констетуционалистът Борислав Цеков.
Ето какво пише той:
Има хора, които не могат да разберат базисни правила във функционирането на едно общество. Тези правила са особено отчетливи в малки общества с "тясно" и пренаселено социално (публично) пространство, каквото е българското. На мащабни арени, като например в САЩ, тези правила също са валидни, но просто може да има повече изключения от тях, отколкото другаде.
Когато искаш да се открояваш и да упражняваш влияние в обществото, е много важно да подбереш и разбереш правилно социалната роля, в която си позциониран или в която искаш да се позиционираш. След това да се фокусираш върху нея, а не да се опитваш едновременно да "тъчеш на много стана". Това не означава да имаш само една социална роля, поприще, занятие, а да си наясно, че имаш една основна или пък да си дадеш сметка, че по определени причини (житейски, биографични, ценностни, обективно непроменяеми и пр.) определена социална роля ти е вменена и няма как да излезеш от нея.
Това се отнася особено за двете ключови сфери - икономика и политика. Няма как да си едновременно, подчертавам - едновременно! - влиятелен бизнесмен, влиятелен политик, авторитетен експерт /анализатор/, журналист/издател и важен управленец. Не че не можеш да съчетваш всичко това - въпрос на капацитет и амбиция - но обществото няма да те приеме и да те признае във всичките ти социални роли, а накрая често се стига до - "от много столове, та на земята". Едновременно не става. Или си бизнесмен, или политик. Или независим експерт, или партиен функционер. Или си идеолог и анализатор, или си публичен служител. Или си шоумен, или си партиен водач - бъдеш ли и двете, задължително едното залинява и се проваляш (Слави Тр., Бепе Грило). И така нататък.
Можеш да сменяш последователно такива социални роли, но това е цяло изкуство и изисква много търпение и последователни усилия. Изисква да се преизобретиш. Въобще, известна и неслучайна е народната мъдрост: камъкът си тежи на мястото. Трябва да си избереш или да разбереш мястото, на което тежиш или искаш да тежиш. Случаят с рапъра Тото е една от възможните илюстрации на казаното дотук - вместо да си тежи на мястото, а то е в развлекателния жанр, той решава, че понеже е известен сред тийнейджърите, това е достататъчно, за да влезе в други нива на публичността - да коментира и интервюира за политиката, агресията срещу Украйна и пр. Без въобще да е подготвен за всичко това.
Биографията на Алексей Петров (Бог да го прости!) е друг пример, но за още по-голямо смешение и неразбиране на социалните роли - от силовите групировки, та крупен бизнес, та специални служби, та работодателска организация, медии, нескривани (напоследък) политически амбиции и пр. Но и за още нещо - че влиянието, ресурсите и възможностите, генерирани в сенчестите и полусенчести зони на живота през 90-те, не може (и не се допуска от дълбинните властови сили) да бъде трансформирано в публични политически и управленски роли. Освен в единични случаи, когато "пускането" е резултат от консенсус на решаващите вътрешни и външни фактори и на старателно изграден от тях нов публичен образ на "пуснатия".
Та, за социалните роли ми беше приказката...
