Борислав Цеков пред ПИК: Дебатът за депутатските заплати беше грозен триумф на политическата партизанщина. Ако се докаже, че дела са "случайно" манипулирани, това е равносилно на държавен преврат. Президентът Радев е в самоизолация
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Топ юристът, доктор по конституционно право и шеф на Института за модерна политика д-р Борислав Цеков, който е един от малкото експерти по въвеждането на извънредно положение, коментира за ПИК прецедент ли е гласуваното от депутатите решение да са без заплати за времето на кризата и как тази фигура се урежда правно.
Той е на мнение, че този акт е закъснял и дори граничи с популизъм, заради което народните представители едва ли трябва да очакват аплодисменти. Има ли основания в момента за искане оставката на президента Румен Радев, както и има ли смислени мотиви той да наложи поредното си вето, разкрива Цеков.
- Д-р Цеков, депутатите гласуваха да са без заплати за времето на извънредното положение. Прецедент ли е това като правна постановка?
- У нас досега не е имало такова решение на Народното събрание. Но пък не е имало и извънредно положение, не е имало и такава тежка криза с икономическа блокада.
- Как се урежда законово, юридически това решение на народните ни представители?
- Размерът на възнагражденията на депутатите е уреден в приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това приложение се нарича "Финансови правила" и в него е определено, че заплатата на народните представители се формира на базата на тройния размер на средната брутна заплата в държавния сектор, като заедно с това са посочени и всички допълнителни суми, които получават за участие в комисии, в ръководството на парламента и разбира се, по отношение на тези прословути две трети от брутната заплата, които се дават на всеки депутат, разпределят се от парламентарните групи.
Голяма част от тях остават за самия народен представител и се предполага, че ги разходва за сътрудници и технически потребности, а друга част от тези две трети се ползват за нуждите на парламентарните групи.
- Заиграването с твърденията, че тези суми ще бъдат дарявани, не е ли популизъм?
- Не мога да ги определя като популизъм, но мисля, че по-големият проблем беше изключително грозната дискусия, която депутатите проведоха по този въпрос. Това беше триумф на политическата партизанщина. Ако едните кажат едно, другите тогава ще кажат две. Това трябваше да се направи, ако имахме един мъдър парламент, ако в парламента имаше сериозни народни представители - достатъчно критична маса, а не фигуранти, както сега. Това трябваше мълчаливо да се направи още миналия месец заедно със Закона за извънредното положение. Трябваше да се запише, че се замразяват заплатите или че се намаляват.
А това, което направиха посфактум, и то под натиска на общественото мнение, само влоши имиджа на парламента и ако депутатите си мислят, че ще изглеждат много добре в очите на народа с това решение, явно не са в час.
- Точно в условията на извънредното положение лъсна пробивът в съдебната система в частта, предложена от Христо Иванов, за случайния принцип за разпределение на делата. Оказа се, че там някой пипа, дори дистнционно. Трябва ли и кой да понесе отговорност за това?
- От доста време сред професионалната общност на юристите в България витаят подозрения, че това "случайно разпределение" съвсем не е случайно. И това, че от средите на Висшия съдебен съвет са намерили основание да сезират прокуратурата, е много важно и заедно с това много тревожно.
Защото ако се докаже, че системата за разпределение на дела е манипулирана, т.е. че дела са манипулирани, че човешки съдби, че съдби на фирми са решавани от съд, който в западните държави наричат със смешното и иронично название "съд кенгуру", т.е. фалшив съд, пристрастен съд, това е почти равносилно на държавен преврат. И тези, които са взели решението точно за тази система, които са лобирали за нея, които са я внедрявали, ще трябва да понесат отговорността, каквато им се полага. Но всичко това трябва тепърва да се доказва. Имаме един много тревожен сигнал към момента.
- Има ли основания в някои обществени нагласи и настроения за искане оставката на Радев?
- Не мисля, че на този етап може да се говори за това. А и едва ли могат да се намерят сериозни основания. Още повече, че се намираме в извънредно положение и поне моето мнение е, че в такава ситуация всички искания за оставки на тази или на онази институция, за смяна на властите, не работят в интерес на обществото. Ще мине извънредното положение, ще се стабилизира ситуацията и тогава, когато политическият живот се върне към своя нормален ритъм, ще има място за всякакви полемики, сблъсъци, искания.
- Радев обаче не е ли вече обществено делегитимиран точно заради факта, че свали своето политическо доверие от кабинета в условията на ескалираща криза?
- Бях забравил за това изказване, честно казано. А самият факт, че и голяма част от обществото не си спомня за него, показва, че това беше едно непремислено изказване, което не получи обществена подкрепа, а напротив - доведе до една пълна изолация и самоизолация на президента от партиите и институциите.
