Борисов върна България на политическата карта на света - София вече е голям играч с изправен гръб и вдигната глава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В най-новата си история България рядко е имала звездни мигове. Трябва да си някакво много злобно, или много неграмотно, или крайно българофобски настроено създание, за да не виждаш или пък да отричаш изключителната позиция, която страната ни зае чрез позициите и действията на премиера Бойко Борисов.
Само за 5 дни България на два пъти застана със собственото си гордо лице пред очите на света и се представи като древна и модерна държава. Но не със спомените си от далечното славно минало, а с мъдростта, натрупана от трагедиите, паденията и горчилките, за които е плащала страшна цена през вековете. Включително и със заличаването ѝ от картата на света.
Преди 140 години България се върна на картата на света и извърши най-величавия акт на държавническия си полет чрез своето Съединение въпреки интересите и пречките на великите сили. Тя беше на географската карта, но политиците ѝ не спираха да я хвърлят в политическата кал пред краката на великите сили и страната ни плати и тази цена. Минаха десетилетия, когато изпаднала в поредната си пълна изолация преди правителството на Иван Костов и президентът Петър Стоянов да я извадят от политическата кал и този път да я върнат на политическата карта на света.
А през тази седмица - 21 години по-късно, премиерът Бойко Борисов я превърна във важен фактор не просто в регионалната, не само в европейската, но и в световната политика. Лидерската среща във Варна, където по идея на Борисов се събраха шефовете на Европейския съюз Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер с турския президент Реджеп Ердоган след остри конфликти и размяна на отвратителни реплики и си тръгнаха след общо ръкостискане беше ясен и за много неочакван знак, че София прави голяма политика, че България е сериозен политически играч, че тази малка и вечно наведена страна може да стои с изправен гръбнак и вдигната глава, че тази мека дори пред най-слабия натиск държава и нейния лидер е станала твърда и силна.
Днешното решение на премиера Борисов да откаже изгонването на руски дипломати е проява не просто на мъжество и характер в политиката, но и на силна политика. Въпреки натиска от явно губещите почва под краката си силни държави. Въпреки разнобоя на позициите с коалиционните партньори и дори в управляващата му партия. Въпреки социологическите данни, че кабинетът му губи проценти. Въпреки всичко това Борисов избра мъдростта и застана на страната на здравия разум и на народа си. Кой би дръзнал да го упрекне за това? Кой би казал, че е слаб и податлив на влияния? Кой би потрил доволно ръце, че малката и безгласна доскоро България може да бъде подритвана и заобикаляна? Само някакви безумци.
Но след тази двойна демонстрация на сила, с която във Варна Борисов защити не само интересите на държавата си, но и на региона си, хвърляйки мост между ЕС и Турция, той убедително си спечели правото да хвърли моста между ЕС и Русия. Преди срещата в "Евксиноград" всички твърдяха, че той е единственият европейски лидер, който разговаря с Ердоган. И Борисов успешно преподаде урока по правоговор с Турция и на европейските ни партньори.
В този момент Борисов изглежда и един от малкото лидери в ЕС, които си говорят с руския президент Путин - дори съвсем буквално, по телефона, само преди 20-тина дни. И очевидно би могъл да преподаде и урока по правоговор между ЕС и Русия. Защото си извоюва това право с достойната си позиция по експулсирането на руските дипломати от страната ни, но и с повикването на българския посланик от Москва за едномесечни консултации. Брилянтен дипломатически ход на държавник и европейски солидарен лидер. И ролята на учител по правоговор между тези две страни е най-подходящата за него. Той може и трябва да преподаде този урок в "Евксиноград" или София. Все едно къде. Но тук и сега.
Колкото до Великобритания, най-добре е тя да замълчи. Щом иска солидарност от съюза, който напуска, просто е длъжна смирено да прояви солидарност с държавите в този съюз, които сърбат кашата, която тя им сервира.
Стъпките на Борисов през тази седмица са безпрецедентни за България и затова заслужават адмирации. Не само нашите и не само партньорските. Не всеки ден български политик кара гражданите си да въздъхват с облекчение. Не всеки ден български политик се слива с очакванията и надеждите на нацията си. Не всеки ден български политик не те кара да се червиш от срам, а да си казваш: аз принадлежа към силна, смела и изключително важна нация и държава на този свят.
И ще бъде много болезнено, ако Борисов не получи рамо от всички фактори в държавата ни, за да изиграем своята изключително важна политическа роля в тази крайно критична политическа ситуация. Това наистина би било родоотстъпничество и пропиляване на извоювания вече шанс, освен на географската картата на света, да останем непоклатимо и на политическата му карта.
