ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Като съседи на Гърция, да останем единствената страна в Европа, която да провали своя съсед, не би било нито европейско, може би балканско. Но моля за вашето разбиране, при тези направени специално за България гаранции, да покажем за кой ли пореден път своето добросъседство. Нашите съседи, ако имат доблест, да излязат и да се извинят за обидите, които изпратиха към нас в своите политически популистки оценки и вече ясно за всички, обричащи Гърция на тежка криза. Този коментар направи премиерът Бойко Борисов в парламента по повод плана за мостово финансиране на Гърция и участието на България в него.
"Популизмът там се провали с гръм и трясък. Условията, които прие Ципрас, са по-тежки от условията, която бяха при Самарас. Арогантното им поведение доведе до най-тежките прилагани към държава на практика изисквания, които досега са правени", продължи той. Поради тази причина Борисов счита, че е редно "да покажем колко по-напред сме в демокрацията, колко по-европейски сме станали, да не ги спъваме, защото без нашия глас този пакет не може да се задейства и ще има лавина от проблеми, които в последствие в Гърция ще се появяват към България и това би трайно влошило нашите добросъседски отношения".
Според премиера "когато на гръцкия народ му обяснят, че няма да получи парите си заради това, че България ги е спънала или спряла, това за дълги години ще нанесе трайни поражения".
"Нека отново ние бъдем добрите и да покажем, че винаги сме били един толерантен народ. Още повече благодаря на Европейската комися, че разбра, че всички сме огорчени от тяхното поведение, но според мен сега трябва да покажем, при положение, че няма от българските пенсионери и от бюджета да даваме пари, можем да си го позволим като толерантното отношение и ще благодаря, ако ни подкрепяте в тази сфера", завърши той.
Борисов дойде в парламента, за да отговори на един единствен парламентарен въпрос относно присъствието на председателя на БАН и ректори на водещи университети на заседания на Министерски съвет, но използва възможността да запознае парламента с т.нар. план за трети пакет за спасяване на Гърция като хронология и действия на правителството. Преди няколко дни имаше съвещание на финансовите министри, където беше предложен механизъм за отпускане на 7 млрд. лева спасителен план за Гърция, резюмира той и посочи, позицията на България е била "против".
Впоследствие сме поставили редица изисквания, а ЕК е направила необходимото в писмени съобщения и разговори да ни даде необходимите гаранции. "Има абсолютни гаранции, терминологията е много финансова и за това Владислав Горанов ще обясни, че България участвайки в този план няма никакъв шанс да загуби, да плати или да извади от собствения си бюджет пари за спасяване на Гърция. Просто участваме в един механизъм и в момента с това, което ЕК дава и гарантира, може да се използва този механизъм", обясни той. "Нашето "Не" се чу много ясно.
Страхът на всички е, че дори давайки тези 7 млрд. евро, независимо че гръцкият парламент прие всички условия, вече не са така възторжени от победата си, надявам се и тези, които им ръкопляскаха да са разбрали какво си причиниха, дали изобщо ще могат да ги изпълнят", каза Борисов. Страхът е голям, добави той, а още по-голям е страхът, че ако анархията и влошаването на ситуацията и кризата там не се овладеят, това е пряка заплаха за България - за бизнеса, границите, миграционния натиск, финансите, контрабандата", коментира Борисов. Да представи позицията по темата свързано с мостовото финансиране по Механизма за финансова стабилност думата взе и финансовият министър Владислав Горанов.
Този механизъм ще бъде използван като гаранционен механизъм за мостово финансиране на гръцката държава, за да може тя да покрие в максимално бърз срок задълженията си към МВФ и ЕЦБ. Той предвижда общият европейски бюджет да бъде гарант при евентуален дифолт по отпуснатите средства в размер на 7,160 млрд. евро. Това е предложението преди Гърция да използва големият механизъм за финансиране на третия пакет, който Гърция ще използва за стабилизиране на банковата система и финансите.
"В началото Великобритания, Чехия и България изразиха много остри резерви към използването на този механизъм като общ европейски механизъм, а не такъв на държавите от Еврозоната", каза Горанов. В комуникацията сме изразили категорична позиция, че този механизъм не трябва да води до бъдещи ангажименти на България за пряка финансова помощ на Гърция. Тази позиция е провокирала дебат и има нормативно скрепени ангажименти, че дори в случай на задействане на процедура по неизпълнение на мостовия заем, държавите-членки на Еврозоната ще компенсират напълно загубите за европейския бюджет, обясни той.
"До последния момент Обединеното Кралство отстояваше позицията, че тези ангажименти трябва да бъдат законодателно скрепени. Ние се придържахме към подобна позиция. Днес вече имаме увереност и ще подкрепим за последен път използването на този механизъм", подчерта той.
Горанов обясни, че ангажиментът на Европейската комисия е да промени регламента на база на който механизмът функционира, той да се използва за последен път и никога повече държави от Еврозоната да не могат да използват този механизъм като инструмент за подкрепа преди гаранции, че държавите извън Еврозоната няма да са въвлечени в подкрепа за държави от Еврозоната. "Това ни даде основание да подкрепим, при ясни гаранции, че не сме пряко засегнати, общата европейска позиция", подчерта финансовият министър.
"България няма да бъде пречка да бъде отпуснат мостовия заем на Гърция при категорично записани нормативни гаранции, че България и другите държави членки на ЕС, които не са членки на Еврозоната, в случай не неблагоприятно развитие, няма да бъдат пряко финансови засегнати, а компенсациите ще бъдат предоставени от държавите в Еврозоната", обясни още веднъж.
"След тези гаранции от правителството смятаме, че няма пречка и риск да задействаме този механизъм и България да се присъедини към осигуряването на мостово финансиране, което ще даде възможност да бъде избегнат дифолт към ЕЦБ, който би бил неизбежен, ако до 20 юли Гърция не плати заемите си към ЕЦБ. "Не поемаме финансов риск поемайки използването на този механизъм", завърши той. Ние не бива да бъдем спънката, каза още веднъж след него Бойко Борисов и попита дали ще е добре за нашия парламент, правителство и държава точно ние да сме тези, които "ще поставят Гърция на колене".
Не бива да го правим, каза той и добави, че това няма да е добър знак за нас, за българите. "Ако бяхме по-далеч, по бих се съгласил, но това ни е граница, даже нямаме граница. Ако сте на моето място, ще вземете същото решение. Няма да решите България да е гробокопача на Гърция", посочи той. Според Борисов цяла Европа има нужда да ги спасим, а България има най-голяма нужда. На "по-прост език" Борисов обясни, че всъщност "техните еврофондове ще са залог - няма да им ги дадат, ако не почнат да плащат".
