ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Глас на разума внесе най-сетне в истеричния дебат около ратификацията на Истанбулската конвенция премиерът Бойко Борисов. Решението да бъде отложено гласуването по темата в парламента, докато казусът не бъде обсъден широко в обществото, е поредният по хирургически точен ход на лидера на ГЕРБ.
С него той не само спасява обществото ни от опасните опити на гей лобистите да прокарват перверзните си щения през иначе безспорно добрата идея за защита на жените от насилие. Спасява и стабилността в страната, гарантирайки запазването на управляващата коалиция.
Не на последно място спасява и партията си от внедрените в нея джендър-лобисти, които с лека ръка я обричат на политическо самоубийство. Защото през последните дни около разгорещените дебати и бурни реакции на представители на всички вероизповедания, неправителствени организации за защита на децата и образованието, интелектуалци, учени, политици и дори цели партии, стана пределно ясно, че българите са против нахлуването на идеите за самоопределяне на пола, по какъвто и витиеват начин да се опитват да им ги представят скандалните лобисти в Европа и у нас.
Верен на демократичните си принципи и обещанието не просто да слуша, а да чува гласа на народа, Борисов взе мъдро решение и показа на притискащите го еврочиновници, че България е суверенна държава и властта в нея принадлежи на хората. Както е и по конституция в една парламентарна и демократична република. Не на последно място постъпи и като истински мъж, за когото е ясно кои са половете и какво значат те, без да има нужда някой да го поучава за това с конвенции. Добре ще е и ако депутатите му от ГЕРБ с такава лекота можеха да направят същото, вместо да подкрепят идеята всеки сам да решава какъв пол е в разрез с всякакви природни закони.
Напълно сигурно е, че това не му струва малко във външнополитически план, ако съдим по ежедневните напъни на различни представители на бюрокрацията в ЕС да ни налагат ратификацията на конвенцията. Но е напълно сигурно също и че българското общество не би простило подобна не просто политическа, а историческа грешка - на нито една управляваща партия. Затова Борисов може само да бъде поздравен за поредното си мъдро решение като държавник и да е сигурен, че народът е зад него.
Безспорно доказателство за това е безпрецедентното за новата ни история след 1989 г. пълно обединение по този казус, блед паралел за което може да е само световното първенство по футбол пред 1994 г. Защото срещу Истанбулската конвенция въстават не само обикновените българи, но и цялата академична общност и всички вероизповедания.
Подобен фронт за спасение на морала, християнските ценности и ако щете природните закони, атакувани от хомосексуалната неолиберална зараза, показва, че все пак имаме гражданско общество. И колкото и да трудно да се обединяваме, по важни теми с историческо значение за народа и страната ни ние сме единни. А още по-добре е, когато властта е единна с народа, вярна на принципа, че съединението прави силата.
