ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият кмет на Лондон и външен министър на Великобритания Борис Джонсън пише в коментар за британския вестник The Telegraph за подадената си оставка, Брекзит и ролята на Великобритания в света. „Фокус“ цитира материала без редакторска намеса.
Беше преди почти две години, когато влязох в Дубрар във Форийн офис (британското външно министерство, б.р.). Беше моят първи ден като външен министър и аз стоях в обширния мраморен атриум украсен с бюстовете на изследователи и обявих една визия.
Не беше политика. Не беше повече от слоган. Това беше начинът, по който трябва да мислим за себе си в зората на референдума. Беше време, казах на тъплата – някои от тях висящи над галериите като сцена от „Изкуплението на Шоушенк“ – за Глобална Великобритания. И под Глобална Великобритания имах предвид държава, която е по-отворена, която гледа повече навън и е по-ангажирана със света, отколкото когато и да е преди.
Това значеше да вземем референдума и да го използваме като възможност да преоткрием малко от динамизма на тези брадати викторианци; не да строим нова империя, Господ да опази, а да използваме всяка капка от силите на Великобритания, мека и твърдa, за да се върнем в света по начин, който най—вероятно сме забравили през последните 45 години; да намерим приятели, да отворим своите пазари, да насърчим нашата култура и нашите ценности.
Това не значи, че щяхме да обърнем гръб на нашите приятели и партньори отвъд канала; разбира се, че не. С правилното споразумение за свободна търговия ние ще можем да правим повече бизнес с ЕС отколкото когато и да било. Глобална Великобритания означава да направим нещо допълнително. Означава да разпалим отново старите приятелства в Общността на нациите, 52 от най-бързо растящите икономики в света.
Глобална Великобритания се отнасяше до засилване на връзките със САЩ, които и в момента са нашият най-голям пазар за износни стоки. Ако наистина ще станем глобални, трябва да търгуваме повече със страните от Персийския залив, с Асоциацията на югоизточниte азиатски държави, с Китай. Във време, в което свободната търговия е под заплаха, ние трябва да сме шампиони и катализатори за отворени пазари и да се борим непрестанно за споразумения за свободна търговия.
Това беше велик момент за външното министерство, казах аз, шанс за Юнионисткия флаг отново да обиколи света. И две години по-късно, аз си подадох оставката, ще устоя – засега – на изкушението да критикувам Брекзит; но съм извънредно горд от проекта за Глобална Великобритания и това, което този корпус от дипломати постигна.
Все още чета странния пасквил от някой, който казва че той или тя не „разбира“ Глобална Великобритания. Някои изглежда мислят, че концепцията е тщеславна; че ние не сме способни да действаме по глобален начин. Чувате как хора използват фрази като „второстепенна сила“. Някои твърдят, че е претенциозно да мислиш глобално и че трябва да орежем своите разходи за помощи. Има хора – Джереми Корбин, например – които искаха да сложат края на Британските въоръжени сили и унищожаването на нашия ядрен арсенал и по този начин прекратяването на нашето членство в Съвета за сигурност на ООН. Те всички грешат и вече видях, че отстояването на Глобална Великобритания е във финансовите интереси на всяко семейство в тази държава.
Британските посолства са жизненоважните плацдарми за насърчаването на британските търговия, култура и интереси. Ако отидете в тях ще видите притегателната сила на Великобритания – тълпи бръмчащи заедно с местни министри и всички важни клечки. И пунктирани в партията са представителите на по-широкото семейство на Глобална Великобритания. Това са британските мултинационални бизнеси, поглъщайки хапките, които те финансират чрез своите данъци; тук има някой от Британския съвет, тук има технологичен старт-ъп гений, тук има банкер, консултант, поет, океанограф.
Чрез помощта на тези мисии на външното министерство Великобритания е най-големият износител на услуги в света и най-големият отвъдморски инвеститор в Европа. Свързано с посолството в по-голям или по-малък аспект е по-широката британска общност на избирателите – около шест милиона души около света, може би най-голямата диаспора на глава от населението от която и да е държава от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
И не ми казвайте, че Великобритания губи дипломатическо влияние. Обратното е вярно. Само за последните няколко седмици видяхме как Великобритания помогна да организира най-голямото експулсиране на руски шпиони някога, след като 28 държави показаха своето отвращение от използването на Новичок в Солсбъри. Всички 153 руски шпиони бяха изпратени да си стягат багажите. На дипломатически език, външното министерство изстреля топката извън игрището.
Преди две седмици Съвета за човешки права на ООН даде най-големия си вот на подкрепа за британската кампания за 12-годишно качествено образование за всяко момиче, с повече от 150 гласа. Британското външно министерство изчерпателно обори своите опонени в Организацията за забрана на химически оръжия (ОЗХО) в Хага, удължавайки мандата на организацията, за да им позволи да идентифицират тези, които са използвали химически оръжия. Проведохме много успешна среща на върха на Общността на нациите; Зимбабве се върна на пътя към възстановена институция. Ангола обяви, че иска да се присъедини. Отваряме нови посолства в Карибския басейн и в Тихия океан, общо девет, с още 15 предстоящи в Африка. Сред целия свят, знамето ни се вдига, а не слиза.
Но ако искате да намерите хората, които наистина вярват в Глобална Великобритания, не говорете само с външното министерство. Говорете с нашите приятели около света. В Близкия изток, в Африка, в Далечния изток, срещам се с правителства, които не искат повече от това да си сътрудничат с нашите разузнавателни служби – признати за най-добрите в света. Виждал съм със собствените си очи как даваме военна помощ от Украйна до Нигерия. Светът желае повече британски инвестиции и повече британски стоки. Износът в последно време е около 30 процента от БВП и Лиъм Фокс и неговият екип наистина помагат да се продават бумеранги в Австралия.
Над всичко, елитите на света плащат на тази страна най-високия комплимент от всички, в това че искат да идват тук, да пазаруват тук, да изпращат децата си в университетите на тази държава. Разбирам, че те са изумени от безсмислиците на медиите и липсата на самоувереност в настоящия дебат с ЕС и за това дали можем да правим нещата си сами. Те виждат първостепенна военна сила, една от малкото способни да проектират сила на 8 000 мили. Те виждат най-иновативната икономика в Европа; техническата столица на полукълбото, най-великият финансов център, място където един колеж Оксбридж съдържа повече нобелови награди от Франция; която изнася шест пъти повече телевизионни шоута от всяка друга европейска държава и продуцира по-голяма част от най-продаваните световни музикални артисти. Те виждат страна, чиито кралски сватби заковават глобуса; страна с 0.7 процента от световното население, чиито мъже и жени спортисти в последните пет години са завършвали втори на Олимпиада, печелили са Уимбълдън и чиято непретенциозна страна току що завърши четвърта по футбол на Световното първенство под водачеството на мъж, чиято жилетка въплъщава – в очите на нашите приятели – чарът и ексцентричността на Великобритания. Това е суперсилата на меката сила.
Ето защо това е време за всички нас – в този критичен момент в нашето конституционно развитие – да вярваме в себе си, да вярваме в британския народ и какво може да направи той, и в нашата демокрация. Хората около света вярват страстно във Великобритания. Време е да споделим увереността им.
