ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
10% спад на желаещите българи да започнат висше образование във Великобритания след Брекзит отбелязват организаторите на изложението "Световно образование".
"Към 15 януари, когато изтече срокът за кандидатстване на Острова, документи за прием в британски вуз са подали 1710 българи, или с 10% спад спрямо 2019 г., когато кандидатите бяха 1900", обясни консултантът в "Интеграл" Стефка Златева. Според нея отливът е по-малък от очакваното и навярно се дължи на студентите, които се колебаят в коя страна да продължат висшето си образование. Средно успешните кандидатури за Острова са между 1500 - 1800, сочат данните на "Световно образование". "Това потвърждава, че ефектът „Брекзит" не е отказал мотивираните", посочи Златева.
Въпреки спада Англия остава най-предпочитана дестинация за българските гимназисти, решили да учат в чужбина. Кандидатите, които бъдат приети и започнат образованието си там тази есен, ще се възползват от сегашните условия за прием. Те ще имат право на студентски кредит. Таксата остава 9250 британски лири за целия период на обучение, дори и впоследствие да има промени. БГ студентите ще бъдат със статут на уседналост, за който трябва да се регистрират до 30 юни 2021 г., за да обезпечат престоя си след 31 декември 2021 г. Нашенците, които са започнали обучението си преди края на календарната година, ще се възползват от безплатно здравеопазване до края на следването си. За целта те трябва да имат европейска здравна карта. При промени в системата на здравеопазване след 31 декември 2020 г. обаче може да се наложи гражданите от ЕС да сключат допълнителна здравна застраховка. Условията за приетите след септември 2021 г. ще станат ясни след споразумения на Великобритания с останалите страни от ЕС.
Междувременно пък част от английските университети обмислят варианти, с които да запазят чуждестранните студенти след Брекзит. Някои въвеждат интензивни 2-годишни бакалавърски програми, други предлагат специални стипендии, пише в. "Монитор".
Трети пък отварят кампуси в други страни. Пример е университетът Мидълсекс, който вече има филиал в Кипър.
На второ място по интерес от родните гимназисти се нарежда Нидерландия. За последните три години има 10-15% ръст на българските студенти, отбеляза Николай Христанов от „Интеграл“. По последни данни в страната на лалетата се обучават 3200 българи. Силният интерес към Нидерландия обаче е довел до ограничения в условията за прием в някои академични университети. Те са въвели ранни срокове, допълнителни тестове и изпит по математика за компютърни науки и бизнес администрация, специална селекция и изпит за психология", обясни Христанов. Кандидатите за Нидерландия за някои специалности пък ще трябва да имат и определен хорариум от часове по биология и химия.
Условията за кандидат-медиците в Германия също се затягат, тъй като има ръст на интереса към специалността. Всички ученици ще имат нов тест, който трябва да положат. Консултантите отбелязват цялостен ръст на интереса към висшето образование в Германия от страна на българските гимназисти. „Възвръща се интересът към престижните немски университети, като предпочитани от българите са университетът „Лудвиг Максимилиан“, техническите университети в Мюнхен, Свободният университет в Берлин и университетът „Хумболдт“, отбеляза Христанов. Така Германия се нарежда на трето място по брой обучаващите се българи.
