В последната година от първия си мандат управляващите от определящата се като десноцентристка партия ГЕРБ прибегнаха до лява мярка – облагане на лихвите по депозитите. Един вид – така им се пада на онези, които рентиерстват по време на криза...
Законопроектът за промените вече мина на първо четене в парламента, след по-малко от месец ще е факт новото облагане, което ще влезе в сила от 1 януари 2013 г. Само че ефектът от 120-150 млн. лв. от тази мярка, „осчетоводен“ от министъра на финансите Дянков, още отсега изглежда твърде спорен. Защото банките трескаво се втурнаха да обсъждат с вип клиентите си, „абонирани” за услугата частно банкиране, как да спасят спестяванията им от омразния данък.
Вариантите за легално укриване на парите, които държавата иска да прибере, не са един и два. Например детски влог - заедно с безсрочните, той ще остане извън обхвата на облагане. Пък и лихвите при него са добри – от порядъка на 4%. Или примерно покупка на злато. Всеки знае, че в криза жълтият метал е добра инвестиция, а и цената му не пада. Още: сдобиване със скъпа картина или пък авансов депозит – при него получавате лихвата си още при откриването му. По-младите спестовници могат да инвестират парите си в пенсионни фондове за трета пенсия, тъй като те са необлагаеми. Обсъжда се и вариант част от доходността по безсрочните влогове да се „източи” по разплащателна сметка чрез плащане на ежемесечна рента. Описаните начини за прескачане на закона нямат общо с
мащабните спасителни акции които готвят банките за вип клиентите си. В последните са истински големите спестявания. Става дума за онези, по данни на БНБ, 598 българи с влогове за 1,463 милиарда лева. Бъдете сигурни, новият данък няма да захапе и милиметър от интересите им. Опитни консултантски екипи и скъпоплатени данъчни адвокати вече се трудят за тях. Мъдруват легални схеми за защита от данъка. А съществуват и други банки, извън европейската общност. Примерно в САЩ и Турция - там данък върху лихвата от депозитите няма.
Така че на книга у нас е много лесно да се прогнозират приходите от налога върху лихвите. Да, според статистиката на БНБ чаканата сума в бюджета ще бъде около 120-150 млн. лева. Само че теоретично. Всъщност публичните данни на БНБ ясно показват, че малко над 9 милиона броя – или близо 76%, от всички депозити в България са до 1000 лева. Казано иначе, това са пари като за едно прилично погребение. Държавата на практика иска да прилапва около 5 лева от тях. Но забравя, че новият налог ще има психологически ефект върху вложителите. Не може в най-бедната страна на ЕС да се излиза с довода на Симеон Дянков, че данъкът се въвежда, защото, виждате ли, само у нас го нямало. Още: той щял да удари богатите люде. Истината е друга. Както каза подуправителят на БНБ Калин Христов, данък „лихви” ще откаже хората от желанието да спестяват. Нищо че гласовити банкери проповядват как нямало по-добра инвестиция от депозитите. Да имат да вземат. Първо, възрастните вложители държат повече от скромните си парици в банките само защото ги е страх от обири по домовете. Има ли човек, който да отрече, че пенсионерите масово се превърнаха в мишена на злосторниците.
Второ, парите са в банките и защото повечето българи нямат добра инвестиционна култура. А и родният финансов пазар не им предлага продукт като фондова борса. Тя буквално е на изкуствено дишане. А за гражданина Х от Оряхово например е трудно да си купи държавни облигации (книжа, които се издават срещу публичния дълг на една държава – б.а.). В уж позакъсалата Испания те носят 8% доходност. Да, нашенецът би могъл да избере български държавни ценни книжа. Само че трябва да си наеме посредник със солена комисиона.
С идеята да намери отнякъде милиони, с които да качи и пенсиите, екипът на Симеон Дянков пренебрегва много важни факти. Примерно, че причина да се натрупат в банките 34,5 милиарда лева от депозити на българите са затова, че фирмите предпочитат да държат парите си под формата на депозити за физически лица. Ясно защо - влоговете на юридически лица подлежат на облагане с 10% данък. Затова и отчетите на БНБ показват колко „заможни” стават българите и как спестяванията им растат ли растат във времена на криза.
Според други експерти данъкът обаче щял да дисциплинира банките. Не е тайна, че те силно раздуват броя на депозитите, като прибавят към тяхната графа дори текущите сметки. Защото повече депозити означават и повече лихви, които трезорите плащат на... себе си. Просто въртят се едни виртуални пари. (Бройката на депозитите е и един от показателите, който говори за капиталовата стабилност на една банка.) Така че ако не искат да бъдат обложени, до края на годината трезорите ще трябва
да поразчистят в този сектор Но освен този счетоводен ефект, нищо добро от новия данък няма да последва. Нито теоретичните милиони от новия данък ще бъдат събрани, нито хората ще влагат парите от лихви в реалната икономика – т.е. потреблението, защото на него се основават две трети от БВП. Пари се харчат, когато има вяра и оптимизъм в потребителите. А на хоризонта се виждат само лентички от магистрали. За жалост те нито се ядат, нито се пият. Дори за погребение не може да се ползват.
