ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Държавата сменя философията при отпускането на европейски стипендии, които досега се раздаваха на практика на студенти от всички висши училища. Ако досега в челните редици на стипендиантите бяха млади хора от университети по изкуствата, през следващите две години парите ще бъдат насочени само в области, в които държавата иска да развива икономиката си или се очертава дефицит на кадри, пише "Стандарт".
Сумата, която ще дойде по новата Оперативна програма "Наука и образование" за интелигентен растеж", ще бъде по-малка от раздадената досега.
Проектът предвижда за две години да бъдат отпуснати 26 млн. лева при раздадени досега за три години над 80 млн. След като дори и досега само отличници успяваха да се класират за тези пари, по всяка вероятност същото ще важи и при следващите стипендии, въпреки че изискваният успех е над 4,00. Ако младите хора успеят да се класират едновременно за стипендия за успех и специална стипендия /т. нар. награди/, те ще могат да получат общо 1600 лева за година. Проучване на МОН показва, че най-често младежите използват тези пари, за да платят таксите си за следващата учебна година. Това са посочили 1137 младежи от общо 4000 интервюирани студенти.
Над 700 си купуват с парите учебници и помагала, но значителна част инвестират в образованието си, като отиват да карат езикови курсове в чужбина, каза директорът на дирекция "Висше образование" в МОН доц. Мария Фъртунова. Тя посочи, че кандидатстването за стипендиите е успяло да формира у младите хора и проектна култура.
До момента в челната десетка на вузовете с най-високи стипендии са били предимно университети, свързани с изкуство, сигурност, както и Софийският университет, Американският в Благоевград и Медицинският в Плевен. Във всички тях средният успех на кандидатите е бил над 5,70.
Промяната на философията при отпускането на тези пари ще ги насочи не само към често споменаваните инженери и педагози, а и към медицина, включително ветеринарна, както и към агрономи, животновъди, специалисти по редки езици, които ще влязат в списъка на защитените професии. Голям е проблемът с машинните инженери, за които по принцип икономиката има глад. Ректори разказват, че причината за отлива там е, че младите хора продължават да си представят машинния инженер стереотипно като омацан в грес човек, застанал зад машината, въпреки че и в тази сфера компютрите са навлезли отдавна. Кандидат-студентите обаче избягват да вписват тази професия в списъка на желанията си.
