Брюксел е политическа и военна столица на Европа, но и център на терора
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Със своите яки тухлени къщи и балкони от ковано желязо, както и случайни високи блокове, Моленбек няма да бъде не на място на мултикултурния ъгъл на всяка западноевропейска столица.
Жителите могат да пазаруват от пекар от Маракеш, месар ислямист, турски пици халал или при краля на саритата. Западнал ислямски център предлага курсове по бързо запаметяване на Корана зад ъгъла на главна търговска улица, нанизана с общински коледни светлини. През последните дни, след касапницата в Париж, Моленбек се е променил в общественото въображение от изразителен етнически ъгъл на Брюксел в гнездо на европейския джихадизъм.
Един от парижките атентатори-самоубийци – Брахим Абдеслам - е френски гражданин, който живее в района. Смята се, че по-малкият му брат Салах е избягал обратно в Белгия след касапницата. Акциите на въоръжени белгийски полицаи в Моленбек на 16 и 19 ноември са били предназначени да влязат в дирите му. Моленбек отдавна е асоцииран с джихадизма.
Бивши жители на северноафрикански произход включват убийците на Ахмад Шах Масуд, командирът на афганистанския Северен съюз и противник на талибаните, който бе убит през 2001 г. като прелюдия към атаките на “Ал Кайда” в Америка на 11 септември; един човек участва във взривяването на влаковете в Мадрид през 2004 г.; един човек, който е убил четирима души в еврейския музей в Брюксел през 2014 г.; и един мъж, който се опита да убие пътници на високоскоростен влак от Амстердам до Париж през август.
Както Шарл Мишел, белгийският министър-председател, се изразява, "Почти всеки път (когато има атака), има връзка с Моленбек". Въпросът защо някои от младите мюсюлмани в Европа се радикализират, бият се в Сирия и убиват собствените си съграждани е главоблъсканица, която тревожи всички правителства – но не толкова, колкото това на Белгия. Франция има повече мюсюлмански граждани от всяка друга страна в Европейския съюз, както и най-голям брой чуждестранни бойци в Сирия; но Белгия има най-голям дял от тези бойци като дял от населението.
Причините са не само и може би не най-вече ислямското пуританство и икономическа маргинализация - макар че Моленбек, където местните жители се оплакват от безработица и дискриминация, има своя дял от двете. През юни френски парламентарен доклад посочи повече лични фактори:
"екзистенциално търсене" за идентичност и принадлежност, предприето от тези с "психологическо и социално неразположение". Онези, които се насочват към Сирия, често са дребни престъпници. Но има и младежи от средната класа, млади момичета и новопокръстени, казва Дуниа Бузар, ръководител на френски център за дерадикализация.
Въпреки това разнообразие, фактът, че много от атаките в Европа през последните години са извършени от хора, маркирани от службите за сигурност като потенциални екстремисти подсказва най-малкото, че полицаите търсят в правилната смес от заподозрени лица.
Но цифрите са толкова големи, че е невъзможно дори и за най-щедро финансирана агенции да ги следят всичките. Необходими са от 20 до 60 души, за да следят денонощно един заподозрян. Независимо дали проблемът с радикализма е най-лош в Белгия, отколкото където и да е другаде, но страната не се справя с него. Нейните полицейски и разузнавателни сили са, като повечето от институциите в страната, фрагментирани и с недостатъчно ресурси.
Тя отдавна има репутация на попътна точка на контрабандата на наркотици и оръжие между Холандия и Франция. Друг проблем е, че Белгия се намира в сърцето на шенгенската зона. След като пистолет веднъж бъде пренесен през външната граница на зоната за свободно пътуване, обикновено от Балканите, където те са в изобилие, може свободно да бъде пренасян през голяма част от Европа.
Цените на черния пазар предполагат, че автоматични оръжия са най-евтини на Балканите и най-скъпи във Великобритания, която е извън Шенген. Някои доклади сочат, че оръжията, използвани при атентатите срещу „Шарли Ебдо“ в Париж през януари са дошли от специалист в Словакия. Ако Шенгенската зона е без вътрешни граници за летовниците и терористи, тя е пълна с невидими бариери за полицейските и разузнавателните агенции.
Властите нямат средства за мониторинг да наблюдават записи с имената на пътници при трансгранични пътувания, дори и тези, които идват от страни извън Шенген. Където се проверяват паспорти, например на летищата, самоличността на граждани от Шенгенската зона не е системно проверявана спрямо базите данни на заподозрени престъпници или терористи. Твърде много от предполагаемите съвместни европейски бази данни съдържат малко данни, или в тях не може да се търси правилно.
Дори когато името на заподозрения бъде засечено, всичко, което излиза, е името и номера на един полицай, с който да се осъществи връзка за информация. Въпреки опасенията, че джихадистите могат да се промъкнат в Европа с наплива от бежанци, европейските полицейски сили не могат да получат достъп до базата данни Eurodac, която записва пръстови отпечатъци и други подробности за търсещите убежище. Някои, особено от крайната десница, вдигат врява за премахване на Шенген. Но дори и ако европейските гласоподаватели се примирят с граничния контрол, ще бъде невъзможно да се правят проверки само на около 200-те пътни кръстовища между Белгия и Франция.
Твърди се, че Абдеслам се е промъкнал през няколко полицейски контролно-пропускателни пунктове, след като е избягал от Париж. Почти готовият отговор се крие в подобреното сътрудничество за сигурност. След атентатите срещу „Шарли Ебдо“ в Париж европейските лидери обещаха да решат много от проблемите.
Но напредъкът е бавен заради съпротива от страна на Европейския парламент, бюрократична летаргия и нежеланието на много сили за сигурност за обмен на информация от страх, че тя ще излезе наяве или ще покаже техните недостатъци.
Франция поднови искането си за действие при извънредна среща на министрите на вътрешните работи на 20 ноември. Най-близки в областта на разузнаването са отношенията между Великобритания и т. нар. "Пет очи" (Америка, Канада, Австралия и Нова Зеландия); и между Великобритания и Франция, два европейски гиганта във военната област и в тази на сигурността.
Но сътрудничеството в останалата част на континента не е хармонизирано, не на последно място, защото големите разузнавателни агенции нямат доверие в компетентността на по-малките и дори в тяхната способност да запазят тайните си.
Белгия има около 1000 служители на разузнаването и 800 ислямисти в своя списък за наблюдение, казва Кристоф Клери, автор на книга за белгийското разузнаване. Те трябва също така да наблюдават много чужди шпиони, работещи около централите на ЕС и НАТО, и функционират при необичайно ограничителни закони.
“Тероризмът е без граници”, казва бившият министър-председател на Белгия Ги Верхофстад. "И разузнаването трябва да бъде без граници." Засега какво по-добро за терористите от това, че ако искат да ударят във Франция, да се скрият в Белгия, френскоезична страна с голямо мюсюлманско население и хлабавите контроли, само на кратко разстояние с кола от Париж? Коментарът е публикуван в сп. „Икономист“. Белгия
