ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Журналистите очакваха „пленум на истината“. От БСП им казаха, че са провели „пленум на действието“. Реалността, както винаги е напълно различна и съдържа от всичко по малко. За съжаление – по много малко.
Факт е, че най-накрая и БСП заприлича на партия, готвеща се за избори. Далеч от това да номинира кметове, но вече близо до конкретността на политическите позиции по основни политики. Нещо крайно необходимо за едни избори – наличие на политическо предложение и послание. И възможност за концентрирано въздействие върху мотивацията на избирателите да изберат една или друга политика.
Факт е и сравнително по-ясната и категорична позиция, която БСП започва да заема като партия, а не като отделни и при това различно говорещи личности, по отношение на мястото ни и задачите ни като страна член на НАТО във връзка с конфликта между Русия и Украйна.
Факт е и излизането от Изпълнителното бюро на БСП на Кристиян Вигенин и Антон Кутев.
Дали тези три факта са достатъчни, за да приемем определението „пленум на действието“ – едва ли. За целта е необходимо да има политически действия. Докато в случая имаме заявки за политики и позиции, както и фактическа липса на промяна в Изпълнителното бюро.
Какво на практика се случи на съботния пленум? Излизането на Вигенин от бюрото може и да се приеме като част от стъпките за по-силно европейско действие на БСП в ПЕС и засилване на екипа на новоизбрания за втори мандат председател Станишев. Излизането на Кутев от бюрото само доказва трудностите на БСП да изгради ефективен организационен екип. Опитите на председателя Миков в това отношение продължават да раждат проблеми. Всъщност, ако за международните отношения и този секретарски пост едва ли е нужно да се вълнуват социалистите, то по отношение организациите и тяхната ефективност, както и намирането на силна фигура, която да се заеме с решаването на проблемите там едва ли можем да кажем, че е постигнато нещо.
Толкова по „действията“, нека се опитаме да видим какво се случи по отношение на „истината“. Развихрилата се полемика около Драгомир Стойнев показа само, че в БСП отдавна са забравили как се води спор и дебат. Пленумът, наподобяващ селска вечеринка, е станал арена за нападки срещу Стойнев. А нападателите му - не един или двама, са прекрачили границите на приличието и дори на възпитанието, служейки си с непристойни, грозни обиди, които могат само да потресат човек. От това вероятно спечели самият Драгомир Стойнев и остана в ръководството на БСП.
Другата част от тези обяснения трябва да ги търсим в липсата на истина. Защото търсенето на истината не става от позициите „аз съм истината“. Всеки опит да се нагоди политическата реалност към личните интереси и пристрастия е естествена лъжа. Но тя демонстрира едно твърде неестествено явление, загнездило се в БСП – нежеланието да възприема смяната на поколения в нея.
Така, разправията около Стойнев е само върха на айсберга. Тя неизбежно ще се мултиплицира при формирането на листите за съветници. Защото при избора на кандидати за кмет социалистите е нормално да търсят личностите, с които могат да постигнат победа. Докато в съветническите листи всички стари и участвали до сега в тях ще се борят с всички средства да останат в челните места. Особено в по-големите общини, където надеждата им е преференцията да не успее да пренареди листите.
Дали пленумите и конференциите по места ще заложат на „истината“ или мълчаливо ще наложат подготвяни вече персонални решения е трудно да се каже. Едно, обаче, можем да твърдим със сигурност – ако поведението на старите, утвърдени и известни с години имена по места следва това на събратята им от Националния съвет, то БСП може и да потвърди прогнозите на социолози за твърде нисък резултат. Защото не само обществото ни е уморено и гледа с песимизъм и дори агресия към мимикрията на реформи и промени. Партиите и партийните членове не правят изключение. Самозатварянето в консерватизъм не носи никакъв политически и електорален дивидент. От своето ръководство хората в БСП и хората, които гласуват за тази партия очакват не просто политики и ясни, категорични леви позиции. Те очакват реални промени в организациите, реална подкрепа и грижа към новото, адекватното, граждански ангажираното и социално отговорно политическо поведение. С прости думи – очакват политиците на тази партия да са сред хората и с хората, във всеки един момент и при всеки един проблем. И знаят, че наличните хора по върховете на БСП – не само на национално, но и на местно равнище – не могат, а някои дори и не искат да го направят.
Можещите, знаещите и разбиращите в БСП предизвикват точно толкова доверие в обществото, колкото предизвикаха умните и красиви протестъри. И са носители на не по-малко политическо разочарование. Опитът да прехвърляш грешките на някой друг в БСП единствено с цел ти да изглеждаш чист и непорочен е крайно губещ. Първо, защото това е партия, в която решенията се взимат колективно. Второ, защото личната безотговорност никога не може да доведе до колективна отговорност. Така, днес в БСП разговорът за истината трябва да започне от това кой и как е пречел и пречи на общото действие. Или, по-скоро – как този процес на лично величие и колективно безличие да приключи.
