За електоратът остана „лявата идея“, за богаташите-социалисти – парите от експлоатацията и
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На пленума си в неделя БСП пак излъга. Всички очакваха от нея поредните уж „радикални промени” в ръководството й.
Да, ама и този път не се случиха нито радикалните, нито дори и„уж”. Щяло било да изглежда като „разчистване на вътрешнопартийни сметки” след поредната огромна загуба на електорат. Пък и „моментът” не бил подходящ...
Ако започна с второто, истината е, че от 25 години БСП всъщност не се променя, а само се подменя, и то само „по голяма нужда”.
БСП се прави на ударена и за първото – че по „външни” за нея причини (ГЕРБ, ДПС, природните стихии, международното положение и т.н.) претърпяла и „чувствителни загуби” на електорат. Не, другарки и другари. Вие пак сте си в парламента, пак сте с високите си заплати и с чисто новите лъскави коли.
И пак сте в далаверата, защото при нея разлика между управляващи и опозиция няма. С други думи, пак сте на яслата.
Та ако някой наистина е загубил, то е само и единствено електоратът. Не само избирателите като цяло (изключвам циганите, които отново продадоха гласовете си), но и особено онези, които за пореден път подкрепиха вас.
Всъщност защо го направиха? А още по-големият ми въпрос е защо продължават да го правят вече 25 години?
За да бъдем наясно, аз продължавам да съм ляво настроен човек. И като такъв във всички избори първоначално също (докато го правех) съм гласувал за лявото (или левите) в политиката.
Само че според моята наука лявото е социално. Казано най-грубо, то е нещо като „дупка в джоба на богатите”, от която „изтичат” пари за социално слабите, пенсионерите, хората с увреждания и т.н.
Обратното на социалната е т.нар. „либерална държава”. В нея принципът е „прибирам от всички поравно, а всеки се спасява поединично”.
Два са основните критерии, по които се различават тези държави.
Първият е механизмът на данъчното облагане. В социалните той е прогресивен – колкото повече печелиш, толкова повече внасяш в хазната. После тя ги преразпределя „надолу” – за пенсии, за социални помощи, за безработни и т.н.
Най-социалната държава в Европа е Швеция. Неслучайно преди години, когато прогресивния му данък надхвърли 90% от приходите му, известният в миналото тенисист Бьорн Борг се отказа от гражданството си, защото му било писнало „да налива пари за бедните”.
И избра да живее в Княжество Монако – един от класическите примери на либерална държава. И вместо 90% данъкът му стана 10%, защото в Монте Карло той е „плосък”.
Според конституцията ни България е „социална държава”. През 2007 г. обаче не кой да е, а именно уж „лявата” БСП я наруши и въведе и у нас плоския данък. Досвидя им на новите богаташи-социалисти да трошат пари за все по-обедняващия си електорат. За него остана само „лявата идея”, а за тях – парите, които трупат от експлоатацията й.
Всъщност от тази гледна точка БСП се променя. Само дето го прави към (и за сметка на) хората, а не вътре в ръководството си. Защото иначе то ще изпусне от авантата, около която вкупом се е налепило...
Вторият критерий пак е данъчен, свързан този път с ДДС. В либералните държави той е твърд, т.е. един и същ за всички стоки и услуги, а в социалните – диференциран.
Отиваш например в супермаркет в Испания. И още като плащаш, в бележката ти пише – „хляб, мляко, зеленчуци – 4%, месо и колбаси – 10%, алкохол – 19,6% ДДС”. Подобно е положението и в Италия, Франция, Германия и още 18 от общо 28-те държави от ЕС.
Ние сме сред останалите пет, в които данъчната ставка е единна. И за богаташа, и за бедняка хлябът и аспиринът са с 20% ДДС.
Точно наполовина – десет, са годините, в които след въвеждането на ДДС у нас е управлявала БСП. Да сте чули някога през това време не да е направила, а дори и да е поискала диференциация на ДДС?
Аз поне – само веднъж, в последната й предизборна програма. Но първо, отново с уговорката „да, ама не веднага”. И второ, защото вече знаеше, че ще е в опозиция.
Е, все пак промяна има, де. Ама по стар навик, пак отложена за „светлото бъдеще”. А дотогава част от все още вярващите в „лявата” БСП я ги има, я не, а другата ще е от „терминал 2” нататък.
Примерно в Англия. Където в графата „ДДС” за храни (без алкохола), лекарства, медицинска помощ, домове за възрастни хора, книги и т.н. е записана една огромна нула...
Даже и супер-либералната „желязна лейди” Тачър не посмя да го промени. Ама може би, защото в Англия си нямат БСП...
Истинска промяна обаче видях в социалистите по други два въпроса.
Техният външен министър беше първият, който отърча в „новата Украйна”. Изпревари дори и американците в бързането си да обяви подкрепа на кафяво-„демократичните” сили там. Сега да му мисли ГЕРБ как ще замита...
Радикално се промени отношението на БСП и към т.нар. „хора с алтернативна сексуална ориентация”. Сякаш предчувства, че ако не спре с тази си „лява” политика, ще й се наложи да търси електората си предимно в „алтернативните леви”, които народът нарича по малко по-различен начин...
Утехата на БСП е, че все пак има и от кого да се поучи. В Унгария например нейната „идейна посестрима”, социалдемократическата партия, уж също тръгнала да се променя, се отдаде през 2002 – 2010 г. на поголовно ограбване на населението и остана в историята с лафа на председателя си, че „лъжехме хората сутрин, на обяд и вечер”. Резултатът е, че след това – а вероятно и в бъдеще – ще си остане една отмираща лява партийка.
Е, така е, когато вместо промяната системно поднасяш подмяна, обилно гарнирана с лъжи. Ама то е до време. Или, ако актуализирам един известен лозунг, „25 години стигат!”...
