Буда в кълчища

Журналисти на амбразурата – какво масово самоубийство!

Един водещ офицер си завъжда един информатор от подземния свят и го кръщава Буда. Воденият информатор информира водещия офицер за операциите на подземния свят. Може би, едва ли не. Водещият офицер информира информатора за акциите на антимафиотите срещу мафиотите. Без „може би”. Водещият офицер е пенсиониран скоропостижно за връзки с престъпния свят. Воденият информатор назначава водещия офицер в своята охранителна фирма, която все тъй си пребивава в подземния свят. Воденият информатор става премиер и назначава водещия офицер за шеф на ДАНС. Симбиозата е постигната. Следват няколко въпроса: Ако организираната престъпност е част от службите за борба срещу организираната престъпност, а тя е. Ако службите за борба с организираната престъпност са част от организираната престъпност, а те са. Ако мафиотите и антимафиотите са от едната страна на барикадата, а те са. Ако мафиотите и антимафиотите са едни и същи лица, а те са. То тогава с кого воюват антимафиотите? Със себе си? И срещу кого е войната? Срещу мафията? Айде бе! По друг повод Мечо Пух съчинява прекрасно стихотворение и там задава три знаменателни въпроса: „Това Онова ли е и онова — Това?” „Дали тез са Онез и онез — Тез?” „Кой Какво е и какво е Кой?” Накрая Мечо стига до драматичния извод: „Които са Тез — не са тез, Които.” Непорочният ум на Мечо Пух не може да допусне цялото коварство на симбиозата – че някой може да бъде едновременно и от добрите, и от лошите; от Тез и от Онез; Това и Онова едновременно; Законът и неговото отрицание, Държавата и нейният антипод. Оставяме простодушният Мечо Пух да разсъждава на тема „Кой какво е и какво е Кой” и се връщаме при Буда, тъй внезапно изваден от своята нирвана, от сладостта на своята безгранична и безконтролна власт. Тук следва едно дълго и оплетено изречение, родено от невнятните „будистки” обяснения (да прощават будистите – те не са виновни): Буда не знаел, че е Буда, обаче отказал да е Буда, но щом е отказал да сътрудничи на антимафиотите, значи е предпочел да си бъде мафиот и пропуснал звездния миг да се пише патриот, ама го наблюдавали не защото е „оперативно интересен”, т. е. бандит, а понеже си общувал с „оперативно интересни” субекти, сиреч - с неговите събандюги Маджо и Пашата, но всъщност му спретнали досиенце по линията на антитероризма през декември 1996-а, щото си общувал не с оперативно безинтересните Маджо и Пашата, а с оперативно интересния  85-годишен терорист Тодор Живков (под домашен арест в Бояна) и с оперативно интересния терорист Цар Симеон (той пък в Мадрид, да му се не види и Цар!), обаче пък през февруари 1997-а го обзавели с ДОН (Дело за оперативно наблюдение) и станал ДОН Буда, макар винаги да е изобразявал дон Корлеоне, но истината била съвсем друга - спретнали му ДОН още тогава, но не заради антитерористичната легенда, а с подлата цел да го злепоставят един ден, когато стане премиер, защото „Още тогава те виждаха, че аз имам огромен потенциал”, а самият Буда знаел, че 12 години по-късно ще стане премиер, от което следва, че Буда е или продукт на тайната власт (службите плюс мафията), или проект на олигархията, което си е едно и също… Такава Буда се набута в кълчищата. Щото няма логическо мислене, поради шизофренното си пребиваване в два свята – в подземието и на връх държавата. Сега искам да съсредоточите вашето внимание върху две изречения и три думи. Ето ги двете изречения, заради което всеки един журналист във всяка една държава щеше да разкости Буда: „Това, което са направили (досието – б.а.), аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички”. Сиреч - по личната заповед на министър-председателя, всеки неудобен нему журналист (и не само журналист) може да се сдобие внезапно с досие, или поне с картонче, да бъде обявен за агент, доносник, кука и ченге (за предпочитане – на Шести отдел на Шесто управление), да бъде публично опозорен, наритан и неутрализиран, както бяха публично опозорени и наритани маса почтени личности. За да може днес един Буда, една христоматийна мутра да ни учи на морал и да се изживява като нравствен стожер и трегер на обществото. Това откровение на Буда предизвика гнева на „Репортери без граници”. Но не и на българските журналисти. Те не се разгневиха. Тъкмо напротив. Те са възмутени. Но не от Буда. А от покушението върху неговия светъл лик. От дръзкото посегателство срещу един самоотвержен защитник на свободното слово. И се скупчиха на амбразурата. И потекоха от всички телевизори. И тръгнаха да го вадят от кълчищата. И разобличиха дръзновено мрачните попълзновения срещу техния любим Буда, тяхното упование, закрила и вдъхновение. Каква саможертва! Какво масово самоубийство! Ето ги и трите думи: „приоритетна престъпна ориентация”. Това е  недвумислената характеристика на Буда, той и министър-председател. Записана е в плана за оперативно наблюдение. Заради такава убийствена характеристика във всяка една държава, всеки един премиер незабавно си взима сбогом с властта. Завинаги. И до края на света. И никакви амбразурчици не могат да го спасят.