ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трудно е да си представим американски президент да се ангажира с ново мислене за Сирия и Ирак, когато приближава последната година на управлението му. Американският президент Барак Обама ще трябва да се концентрира върху социални и икономически проблеми у дома и ще бъде щастлив, ако бъдат завършени ядрената сделка с Иран и споразумението за свободна търговия с Азиатско-Тихоокеанския регион.
Казано по-просто, той няма да има време, енергия или политически капитал за упоритите проблеми на Ирак и Сирия. При такива обстоятелства следващата американска администрация ще трябва да излезе с нова стратегия. Мястото, откъдето трябва да започне, е, че също както в случая Афганистан-Пакистан, нито със Сирия, нито с Ирак може да се работи поотделно.
Администрацията на Обама нарече своята афганистанска стратегия АФ-ПАК като признание на органичната връзка между двете страни. По подобен начин администрацията след Обама ще трябва да излезе със стратегия "СИРИАК", която ще трябва да признае близката връзка между Сирия и Ирак. Фундаменталното предизвикателство пред СИРИАК е очевидно: Сунитите в двете държави се чувстват безсилни.
Сунитите в Ирак вече нямат държава. Американската инвазия сложи край на вековна сунитска хегемония над шиите в Ирак. Сунитите в Сирия също бяха безсилни при малцинствения алевитски режим през последните десетилетия. Фактът, че сунитите в СИРИАК нямат свои държави е основната причина една организация като Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/ успя да се появи и да експлоатира тази липса по възможно най-радикалния и разрушителен начин. За относително кратък период ИДИЛ се превърна в единственото подобие на държава, способно да предложи дом за недоволните сунити от СИРИАК. Предизвикателството за американската външна политика в контекста на СИРИАК е да бъде избегнато разделение.
Сегашните динамики насочват в тази посока и следващата администрация във Вашингтон рано или късно ще осъзнае, че задържането на алевити, сунити и шиити в Сирия в рамките на унитарна държава ще се окаже невъзможно. По подобен начин сунити, шиити и кюрди в Ирак демонстрират еднаква неохота да поделят власт при отсъствието на общо чувство на идентичност и общи функциониращи институции. В контекста на СИРИАК кюрдите биха били първите, които ще попитат за своя собствена държава. Кюрдите в Ирак вече имат де факто работеща държава. Кюрдите в Сирия са в процес на формирането на такава. Засега изглежда, че кюрдите в Ирак показват верността си към Регионалното кюрдско правителство /РКП/ на президента Масуд Барзани, докато кюрдите в Сирия са свързани с Работническата партия на Кюрдистан /ПКК/.
Във всеки случай кюрдският въпрос е отклоняване на вниманието в сравнение с неотложните нужди на сунитите в СИРИАК. Когато режимът на сирийския президент Башар Асад най-накрая падне, алевитите ще бъдат приковани в крайбрежния регион с тяхната етническа крепост – гр. Латакия. Проблемът обаче е в отсъствието на обединен сунитски фронт за създаване на превъзходство над Дамаск и Алепо. Сунитите в Сирия изглеждат по-разединени от сунитите в Ирак. Всеки бъдещ съюз между сунитите от Сирия и Ирак ще изисква по-сплотен сунитски фронт в Сирия след Асад.
Точно сега се появяват три варианта за сунитска Сирия: единият е с подкрепата на страните от Персийския залив и Турция бързо да се оформи формация, която се слива с "Ал Кайда"; втората е задържане на земята в Сирия и Ирак чрез по-радикална версия от утопичния халифат /ИДИЛ/; и третата възможност е бавно оформяща се в южните райони на страната сила с подкрепата на Запада и Йордания, т.е. Южен фронт. От това кой ще триумфира на края, ще бъде определено бъдещето на СИРИАК. / Йомер Ташпинар. Анализът е публикуван във в. "Тудей`с Заман".
