Бълваме висшисти на кило, за да стоят безработни

Имаме си 53 ВУЗ-а с близо 300 000 студенти, за които място на пазара на труда няма

На деня, в който студентите поливат щедро своя празник, е добре да помислим какво точно празнуват. Престижното си висше образование, светлото професионално бъдеще, или пировата победа да станат висшисти? По данни на Българската стопанска камара 45 % от младежите до 25 години у нас нито учат, нито работят. Голямата част пък от тези, които все пак са заети (и са учили), се трудят в нискоквалифицирани сектори т.е. стават келнери, бармани или продавачи от немай къде. Разбираемо – цели 60 % от работните места в страната са концентрирани в подобни сфери. Паралелно младежката безработица си остава скандално висока у нас – около 30 % по скорошни данни на Евростат. Причините според експерти са в „самата структура на икономиката и заетостта, тежките регулационни режими, липсата на крупна инфраструктура и инвестиционни проекти, които да поемат тази безработица, не само сред младите, а и на пазара на труда". Ако се абстрахираме от икономическите показатели и анализи обаче, може да се натъкнем на още няколко явни причини за безработицата сред младите. В милата ни родина има 53 висши училища. Те ежегодно разширяват приема в десетки специалности, за които търсене у нас често няма изобщо. Като звучат престижно на мераклиите да следват  обаче, се пълнят, било то и с по-малко знаещи кандидати. Те учат, завършват, пълнят касите на висшите училища и...остават безработни. Логопеди, педагози, различни филолози – все уж престижни специалности, за които хляб няма. Или ако се намери, се заплаща мизерно. Така хем сме рекордьори по брой университети на глава от населението, хем сме лидери по младежка безработица. Има и друг проблем. В момента си имаме към 300 000 студенти (с 50 000 повече отколкото преди 10 години). Това радва чиновниците в Европейския съюз, които искат до 2020 г. 36 % от младежите до 30 години да са висшисти. „ОК“, каза ректорът на Софийския университет Иван Илчев, но призна очевидното – раздаването на дипломи на килограм срива качеството на обучението. Така например през последните години се наблюдава срив в средния успех в отделни специалности. Макар че и това не е критерий. Все пак конкуренцията между 50-те ВУЗ-а логично кара всеки от тях да се бори да задържи студентите и да минават в по-горен курс. Това от своя страна занижава критериите за обучение и оценка. Какво се получава накрая? Европа ни натиска да бълваме висшисти и ние послушно изпълняваме. Куцо и сакато, образно казано, става студент и завършва висше образование (макар често същият индивид едва да е вързал тройка на зрелостните изпити). Младите обаче си вярват, че като са приети и следват, са голяма работа. Плащат чинно растящите такси и се напиват от кеф (не само на 8-и декември, а рутинно). Накрая обаче идва моментът на истината – отварят сайтове с обяви за работа, почват да кандидатстват, да търсят своето място под слънцето. Ако имат късмет, намират нещо – често не това, което са мечтали и искали като среда и заплащане. Бързо се отчайват и разбират, че уж престижното учене ги прави малко по-престижни секретари или келнери в собствените им очи. Останалите пък са просто престижни безработни с диплома за „ви'шо“. Много родители и гимназисти започнаха да се ориентират от рано в безумната обстановка и обърнаха поглед към чужди университети. И ако допреди това бе просто опция децата им да се изучат по-добре, за да се върнат тук, сега си е категорично решение за емиграция. Данни показват, че днес 14 % от младите искат окончателно да напуснат България. Голяма част от го правят още след завършване на средно образование. Защото за да спасят младите от мизерията тук, родителите им (ако имат тази възможност) инвестират в тяхното бъдеще зад граница. Така българите станаха основни донори (на мозъци и пари) за елитни английски, американски, френски и немски университети. Тъжно, но факт – амбициозните млади бягат, уплашени от родната идиотия, я която пазарът на труда и ВУЗ-овете са две паралелни, но несвързани реалност. Честит празник все пак! Дано студентството донесе на повече младежи бъдещето, което искат (тук или зад граница).