ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 31 август т.г. изтече последният срок, в който мераклиите да се заселят на Марс трябваше да подадат документи за космическия полет. Заедно с таксата от 5 до 75 долара, зависеща от БВП на държавата, която представляват. За България тя е определена на 14 долара. Поне 10 000 души от над 100 страни в света се възползваха от офертата да станат колонизатори на непознатата Червена планета и се записаха в проекта „Марс Едно”.
Между кандидатите да прекарат на нея дните до края на живота си са и 9 българи. Засега с най-голям шанс да получи еднопосочен билет до Марс е 23-годишният Момчил Томов. Той е студент в университета в Принстън. Изучава компютърни науки, роботика и изкуствен интелект. Само преди дни Момчил оглави световната класация на желаещите да се заселят на Марс. Но още е рано да се каже, дали ще успее да удържи тази позиция. Защото конкуренцията е голяма.
Що за мистерия е проектът „Марс Едно”?
Става дума за взривилата целия свят идея на холандско дружество с нетърговска цел за заселване през 2023 г. на планетата Марс със земни жители. Някои я нарекоха несериозна, други – чиста пирамида за трупане на пари, защото по време на изпълнението й се предвижда грандиозно реалити шоу. То ще има огромна аудитория по цялото земно кълбо, което пък означава че ще донесе на организаторите си и много пари. Така че от април т.г. започна трескавото набиране на мераклии да получат „жителство” на Марс. Хиляди се натискат да влязат в списъка на колонистите, без да се тревожат, че пътуването е само с еднопосочен билет.
Основател и генерален директор на интересния проект е Бас Ландсдорп, а зад финансирането му стои богатата НАСА. По предварителни данни само началният етап на заселването на първата човешка колония на Марс ще струва над 6 млрд. долара. Според плана най-напред за Червената планета ще заминат само четирима астронавти – двама мъже и 2 жени, които ще проследят всички подробности около пристигането на другите доброволци. Това ще стане с първия пилотиран космически кораб до Марс. След тях в космическата авантюра ще се включат още 6 групи с по 4 човека, които ще заминават на всеки две години след първия седем месечен полет. Накрая ще дойде редът и на по-масовите групи заселници.
Не всеки обаче може да се вреди за жителство на Марс, където ще бъдат изградени специалните колонии. Неотдавна в аулата на университета „Джордж Вашингтон” във Вашингтон се събраха първите желаещи да напуснат Земята. На тях им беше обяснено, че изискването е да са пълнолетни, с добро здраве и умения за комуникации, да владеят английски език. Още: няколко марсохода ще бъдат изпратени до Червената планета преди човешката мисия. И не на последно място по важност – никой от постоянната колония на Марс няма да се върне на Земята!
А средната температура на повърхността на планетата е минус 55 градуса по Целзий и атмосферата й се състои предимно от въглероден диоксид. Изследователи - гастронавти вече подготвят идеалното меню за участниците в мисията. От няколко месеца учените живеят на палатки в подножието на вулкана Мауна Лоа в Хавай и носят скафандри. Целта им е да се поставят във възможно най-близки условия, при които ще живеят хората на Марс. Гастронавтите разбраха кои лакомства най-много ще харесат на заселниците – течен шоколад с лешници, кайма в консерви и кускус, каза пред „Дейли мейл” Анхело Вермойлен, ръководител на екипа им.
Много сериозен обаче остава въпросът с радиацията на Марс. Докато с водата проблеми няма да има – тя ще се преработва за вторично ползване. С енергията – също – за марсиянската колония ще се осигурят слънчеви панели, в „селищата” изкуствено ще се качи гравитацията, а храната ще се произвежда със собствен труд. Заселниците ще отглеждат зеленчуци в специални парници / българската оранжерия СВЕТ, използвана на станция „Салют”, също кандидатства за Марс!/.
Но пък астронавтите ще бъдат бомбардирани с количество радиация, равняващо се на тази от ежеседмична компютърна томография на цялото тяло в продължение на една година, пише сп. „Сайънс”. Дозата е достатъчно висока, за да увеличи сериозно риска от рак. Всъщност за бъдещите пътешественици до Червената планета той най-добре беше пресметнат от марсохода Curiosity. Роботизираният геолог показа, че едно пътуване до Марс и обратно /само пътуването!/ се равнява на облъчване с около 662 милисиверта. За сравнение – едно рентгеново изследване на корема натрупва в организма едва 10 милисиверта. Пак за сравнение – на Земята човек е изложен на действието едва на 3 милисиверта годишно. За да намялят тези радиационни рискове инженери от НАСА вече тестват двигателни системи и проучват различни възможности да ограничат радиацията при полет и живот на Марс, съобщава Ройтерс.
9 нашенци искат
да напуснат Земята
Деветима нашенци се записаха за проекта „Марс Едно”. Разговаряхме по телефона с Георги Тодоров, който каза за „Ретро”, че живее и работи в Лондон. Но засега се въздържа да коментира защо се е кандидатирал за жителство на Марс. Това ще направи по-късно в интервю за вестника. Освен споменатия Момчил Томов, документи за космическата мисия са подали още студентката по психология в Пловдив Надежда Томова/29/, Божидар Евстатиев /39/, Пламен Николов /31/, Ник Василев /41/, Петър Георгиев/31/ и Бойко Стратев /28/. Само ден преди изтичането на крайния срок за подаване на документи в групата се включи и Андрей Стефанов/37/.
