ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Съветът на изпълнителните директори на Групата на Световната банка (ГСБ) одобри късно през нощта вчера новата Рамка за партньорство с България (РПБ) за финансовия период 2017-2022 през следващите шест години, която цели засилване на институциите за устойчив растеж и инвестиране в хората. С оглед членството на България в Европейския съюз, Рамката е разработена така, че да съвпадне с програмния цикъл на ЕС, съобщиха от Световната банка. Рамката за партньорство бележи подновеното партньорство с България, включващо първите нови кредитни операции от 2010 г. насам.
Програмата беше предшествана от специален доклад, наречен Систематичен анализ за България, който определи три сфери с трансформационен ефект за устойчивия растеж и споделен просперитет в България, а именно: Укрепване на институционалната и правната рамка за добро управление; Повишаване на уменията и пригодността за заетост на всички българи; и подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи. Рамката за партньорство се основава на един по-селективен подход, но с по-амбициозни цели в две ключови сфери, в които има висока степен на ангажираност и подкрепа, както от страна на правителството, така и от Световната банка. Програмата включва разнообразни инструменти и тясно координиране между всичките организации в Групата на Световната банка, а именно Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Международната финансова корпорация (МФК), и Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите (АМГИ), за да се отговори на очакванията на правителството, както и да се постигнат резултати. На всеки две години ще бъде извършван преглед на партньорството за оценка на напредъка и приоритетите, както и за евентуални изменения в стратегическите цели и дейности с оглед възможни промени в приоритетите. През първите две години партньорството ще се концентрира върху две сфери - засилване на институциите за устойчив растеж и инвестиции в хората.
В рамките на първата сфера целите на Рамката за партньорство са: подобряване устойчивостта и стабилността на финансовия сектор в България; засилване на енергийния сектор и подобряване на енергийната ефективност; и по-добра защита на природните богатства и подобряване на ефикасността на използване на ресурсите. Програмата включва два кредитни инструмента в подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на обща стойност 550 млн. евро. Втората приоритетна сфера, а именно – инвестиции в хората, отразява споделената ангажираност на правителството и Световната банка да се гарантира, че ползите от икономическия растеж облагодетелстват всички българи, както и да се даде възможност на всички да допринесат за просперитета на страната. Световната банка ще задълбочи дългогодишните си знания и анализи по въпросите на човешкото развитие в България, които обхващат сектори като образование, здравеопазване, трудова заетост и социалното включване на маргинализирани общности, в това число ромите. Макар и инвестициите в хората да са приоритет за българското правителство чрез използване на европейски и бюджетни средства, Световната банка ще подпомогне този процес като се фокусира върху аналитична дейност и диалог по политиките, използвайки финансиране от административния си бюджет, и засилвайки работата си с Европейската комисия и други партньори, като използва и други регионални инициативи. “Групата на Световната банка и България са партньори вече повече от 20 години както в добри, така и в трудни времена за страната. Новата Рамка за партньорство създава условия за България да се възползва максимално както от членството си както в ЕС, така и от това в Световната банка”, заяви Аруп Банерджи, Директор на Световната банка, отговарящ за операциите в Европейския съюз. Според Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка в страната “България има потенциала да постигне жизнения стандарт на ЕС в рамките на това поколение. Създаването и възходът на един млад и енергичен местен частен сектор, който успешно се конкурира в международен план, демонстрира потенциала на българската икономика, който все още не е напълно реализиран”.
