БЪЛГАРИЯ ПОД ХИБРИДЕН НАТИСК: Руските кибератаки са се увеличили четири пъти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България е сред страните по източния фланг на НАТО, които след началото на войната в Украйна са изправени пред засилени руски хибридни заплахи. Това се посочва в доклад на службата за изследвания на Конгреса на САЩ. Руските хибридни атаки срещу страни от Европейския съюз са се увеличили четири пъти в периода 2023-2024 г. Киберспециалистът и преподавател Кирил Григоров разясни механизма на кибератаките и дезинформацията в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.
Според анализа в доклада България и Румъния са били обект на DDoS и други дестабилизиращи кибератаки, които властите и експертите свързват с проруски хакерски групи. Мишени са били системи, свързани с избори, държавни информационни портали и критична инфраструктура.
При DDoS атаките чрез многобройни заявки към една или друга система целта е тя да се претовари и да спре да функционира, обясни Кирил Григоров. „Това е нещо, което сме наблюдавали доста пъти последните години, особено в по-важни моменти, когато говорим за международни цели, по време на избори или вземане на важни решения”, посочи киберспециалистът. По думите му тези атаки обикновено се целят в министерства и държавни институции, а целта е да се нанесе „репутационна щета”.
По думите на Григоров първоизточника на атаките се стига изключително трудно, тъй като трафикът се изпраща от много различни точки и компютри, заразени с вируси. „Това са така наречените мрежи от ботове в интернет, а изкуственият интелект последните години ескалира тези процеси и създава огромен трафик”, допълни той.
Според Кирил Григоров дезинформацията е другото основно перо на хибридната война, което залива ежедневието ни. „Тенденциите показват плашещи статистики – по-голямата част от трафика всъщност е злонамерен, а по-голямата част от информацията, която тече в интернет, е част от дезинформационни кампании и фалшиви новини”, заяви той.
По отношение на защитата Григоров коментира навлизането на нова регулаторна фаза в Европа с директивата NIS2. Тя разширява обхвата на защитаваните индустрии от 7 на 17 и е насочена към бизнеса и публичния сектор. „Мерките са практически насочени, те не са просто документи и политики”, подчерта специалистът. Григоров призова бизнеса да разглежда тези мерки като „инвестиция в тяхната сигурност”, а не просто като административно съответствие.
