ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един призрак броди из отечеството – призракът на слабоумието. Наистина, понякога човек да се чуди как е възможно откровено идиотски тези и твърдения с охота да се поемат от българчетата. Като сюнгер са – попиват без никаква цедка това, което им се поднесе.
От известно време истинско изпитание за здравия разум е апокалиптичния сценарий, според който България ще се превърне в цел на руските ядрени ракети. Да се смее ли човек, да плаче ли. Нека веднага обърна внимание на нещо много важно – темата за руската ядрена стратегия е изключително специфична, сложна и изискваща системни занимания. Така се случи през последните двадесетина години, че е сред приоритетните ми изследователски интереси. Затова ще се опитам да обясня относително просто няколко неща, свързани с темата, белким част от обектите на московската пропаганда, която се лансира в българските медии от „руските“ националисти в България, понамалят кресчендото. За какво става дума?
Тезата, че страната ни ще стане цел на руските ядрени ракети има отявлен характер на „семантична диверсия“. Така по време на студената война се наричаха онези пропагандни мероприятия, с които се целеше разбиването на военния блок НАТО отвътре, опитите за насаждането на антиамерикански настроения сред съюзниците, сриването на трансатлантическата връзка, за да се стигне дотам, че в началото на 70-те год. на миналия век американския Конгрес за малко да приеме решение за изтеглянето на американските войски от европейския континент /само един глас не достигна за това/. „Семантичната диверсия“ залага на естествения човешки страх от ескалация на напрежение, от хипотетичната вероятност да се превърнеш в обект на нечия въоръжена атака, на естественото човешко желание да подкрепиш добре опакованата теза за предимството на мира пред войната.
На каква цена – за това обикновено не се говореше тогава. Затова и сред западните пацифисти, щедро субсидирани от Съветите се разгърна срамната кампания под наслов „По-добре червени, отколкото мъртви“. Нещо подобно днес практикува уж скъсалата със съветското наследство Русия. Дали е скъсала е много спорно, вкл. и заради тази деструктивна пропагандна война, която Кремъл умело режисира и провежда в страната ни. И тя дава своите плодове, защото тук голяма част от населението е особено податливо на всякакви внушения. И може да бъде лъгано от всеки, на когото това му хрумне – от най-високопоставените политици до последните цигани, смъкващи четири и петцифрени суми чрез телефонни измами. От същото това население, което иначе настоява, че е второ по интелигентност след израелтяните. Затова България и българите са се превърнали в мечтан полигон и за изпечени международни измамници като населяващите московския Кремъл. В този смисъл ми се иска да концентрирам внимание към една аналогия, която добре описва създадения от известно време казус. В бита, когато трябва да защитиш своя дом обикновено предприемаш мерки за неговото опазване – вариантите са различни и зависят от много фактори, вкл. финансови. Но никой /аз поне не съм чувал/ не си казва: „Аз съм беззащитен към потенциалните крадци, затова ще оставя вратата си отворена. Няма да харча пари за охранителна техника, та крадците и измамниците да са съвсем улеснени“. Добре, тогава защо в идеята за опазването на отечеството при част от българите тази много естествена логика липсва. Нали сте наясно, че никой обект на кражба или престъпление не знае предварително конкретния извършител. Но това не му пречи да предприеме мерки за защитата си.
Защо тогава в охраната на националния суверенитет и интереси на България ни се натрапва, че трябва да правим точно обратното. Нужно е да се отделят повече пари за отбрана – ето, че тук веднага писва хорът от сирени срещу. Нужно е да се доказваме като солиден и сигурен съюзник в НАТО – същите сирени веднага опищяват орталъка, че сме се превръщали в американска база срещу Русия. А истината е много проста – в част от българските политически партии, политически лидери и говорители, както и в част от медиите има солидни руски инвестиции. И това не е от днес Преди сто и тридесет години е било пак същото – руската империя е купувала политици и партии на килограм.
Двадесетте, тридесетте и четиридесетте години на миналия век – отново по-много, от същото. Така че традицията в разцепването на центръвете на властта в България от страна на Русия е вековна. Би било изненада, ако днес не се практикува. Затова и обективният извод е един – Москва вече води война срещу България. Дали ще я наречем хибридна няма особено значение просто, защото руската агресия към България винаги е била такава, с хибриден характер. С еволюиращ набор пропагандни инструменти за психологическо въздействие върху политиците, медиите и населението /семантична диверсия/, през реална диверсия на терористични /партизански/ групи в миналото, до реална окупация /пак в миналото/. Днес обаче страната ни е член на мощен военно-политически отбранителен блок и няма да е преувеличено да кажем, че това е едно от най-качествените и ефективни постижения на нацията и политическия ни елит за този четвърт век преход. Факт. Защото за разлика от преди, днес московците трябва да помислят, преди да се решат на използване на част от средствата на хибридната война. Нали знаете, важно е как ще влезеш в една война, но дваж по-важно е как ще излезеш от нея.
Днешна Русия трудно ще може да излезе с победа от една глобална конфронтация със Запада. И тук не става дума единствено за военните измерения, а преди всичко за финансовите, стопанските и демографските величини. Не може да спечели глобална конфронтация държава, от която всяка година се източват близо 150 млрд. долара. Не може да спечели глобална конфронтация държава, където средната възраст на мъжката част от населението е около и под 60 години, а един милион умира от злоупотреба с алкохол. Не може да спечели глобална конфронтация държава, чиито основни фирми в нефто-газовия сектор са собственост или се контролират от западни банкови групи, а стопанската инфраструктура е застинала десетилетия назад.
Такава държава може да се опита да спечели пропагандни войни и то пак не винаги и не навсякъде. Има шанс единствено в сънни и заспали общества като нашето, където всеки малко по-задълбочен и свързан с излизане от мейнстрийма разговор бива анатемосван. А тези, които се опитват да защитават горните ценности на свободния свят обикновено варират от бивши комсомолски активисти, през бекапейска номенклатура и обслужващ персонал на тази номенклатура, до щатни и нещатни служители на комунистическите служби.
