Данните показват, че нашенци там все повече искат помощи заради липса на работа
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Все повече българи и румънци подават молби за детски надбавки и помощи за безработни в Германия, пише агенция ДПА.
Според статистиката на социалните служби през 2013 г. общо 29 хил. души от България и Румъния получават детски надбавки, което прави 29% увеличение спрямо миналата година. Като цяло обаче получаващите детски надбавки от двете държави не е толкова значително, те са само 0,3% от общия брой имигранти от двете страни.
Месеци преди парламентарните избори в Германия през есента, в страната се разразиха бурни дебати за нашествието на роми от България и съседна Румъния, както и за нова емигрантска вълна след отпадане на ограниченията за работа от 1 януари 2014 г.
Името на страните отново се споменава с отрицателен знак във федералната република, а в Берлин за година има повече новорегистрирани от двете страни, сред тях и ромски семейства.
„Представете си, че имате две деца и за тях получавате от държавата общо 368 евро (над 730 лв.) детски надбавки месечно. Звучи добре, нали? Толкова плаща Германия на родителите в страната - 184 евро месечно (над 360 лв.) за дете. За някои българи и румънци това си е цяло състояние," отбелязва агенцията.
Чужденците обаче не получават веднага правото на надбавки - трябва първо да докажат, че живеят и работят в страната легално. „За новодошлите българи и румънци, които нямат специална квалификация и не говорят немски, не е особено лесно да си намерят работа по легален път," се пояснява в публикацията.
ДПА посочва, че в законите в Германия има някои „вратички", за които повечето българи и румънци очевидно са „добре информирани“. Например, ако новопристигналите се регистрират като „самостоятелни предприемачи“, те могат да поискат от държавата да им бъдат изплащани детски надбавки.
Значителен ръст се наблюдава и при българите и румънците, получаващи помощи за безработни. Ако чужденците са работили легално и по-късно останат без работа, имат право да ги получават. Същото важи и ако са били регистрирани като самостоятелни предприемачи, пише още ДПА.
В началото на тази година Сдружението на германските общини поиска от държавата и от Брюксел по-интензивно съдействие за справяне с миграцията по бедност от България и Румъния. „Вярно е, че в Германия има и много българи и румънци, които са добре интегрирани. Редица градове обаче имат огромни проблеми с по-бедните пришълци, много от които са роми," припомня ДПА оплакванията на местните власти.
Както изтъкват от германските общини, тези хора често „стават жертви на злоупотреби“: посредници им искат невероятни суми за попълването на формулярите за детски надбавки или за регистрацията като самостоятелни предприемачи, а много от хазяите изискват извънредно висок наем за предоставяните квартири.
Градските власти в Манхайм съобщават, че при регистриралите се като самостоятелни предприемачи българи и румънци „често става въпрос за фиктивни фирми“. Хората обичайно биват наемани като подизпълнители в строителството или чистотата, където работят като обикновени помощници и чистачи. Социалните служби в берлинския квартал „Нойкьолн" отбелязват, че в много от случаите приходите на тези хора са „под екзистенц-минимума“ и затова те имат право на социални помощи.
ДПА припомня, че в края на април Германия, заедно с Австрия, Великобритания и Холандия, се обявиха срещу „социалния туризъм" в ЕС в безпрецедентна обща декларация до Съвета на ЕС. Те настояват за преразглеждане на директивата за свободното придвижване - основен принцип на ЕС, като според тях тя не трябва да е „безусловна".
