Българка, работеща от години в Гърция: Ние, напусналите страната, трябва да имаме свои представители в парламента
Искаме нормална държава, която да не прогонва хората по гурбет в чужбина, казва Нели Николова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато някой каже, че сме избягали от България, просто не знае какво говори. Може би за мен е било лесно да се разделя с всичко, което ми е мило, да оставя майка си, която е на 83 години, за да отида в чужда страна? В един момент просто си принуден да вземеш куфарите и да тръгнеш, това не е бягство…Сега вече мога да помагам – пращам на майка пари за лекарства, за плодове. Аз съм една от милионите българи, които дори подпомагат страната с парите, които пращат. Това казва пред „Български новини” Нели Николова, която живее и работи на гръцкия остров Санторини от години.
По думите й да се работи в Гърция не е лесно, особено когато трябва да започнеш от нулата. Трябва да се доказваш, да покажеш дори, че си по-добър от местните, за да заслужиш уважението им и съответното заплащане за труда си. И ако преди години, когато е дошла на острова, тук е имало петнайсетина българи, сега те вече са стотици – работят в поддръжката, в хотелите, таверните.
Въпреки че в Санторини вече има малка българска общност, нейните представители не поддържат връзка. Една от причините е липсата на време, но другата е малко по-особена.
„Българите сме особена нация – не сме етични помежду си, не си помагаме много, правим си интриги, което е грозно. Например при албанците, които смятаме, че уж са изостанал народ, не е така. Дори и при руснаците не е така – при тях, например, ако някой си намери по-добра работа, веднага предава своята на някой руснак – подкрепят се!”, разказва тя.
По думите й въпреки това България много й липсва – природата, климатът. Преди години дори е обмисляла да се прибере. Пробвала е да си намери работа, на интервюто са я харесали, но основният проблем са се оказали годините й – нейните са петдесетина, а онези са изисквали да бъде на не повече от 30. За разлика от България, в Гърция те оценяват по това, което можеш да правиш, а годините не са от първостепенно значение – докато искаш да работиш и се справяш добре, всичко е наред.
”Имаше преди време ситуация на летището, когато искаха да уволнят част от жените, защото били на 50 или малко отгоре. Но когато видяха, че на повечето от „младите” не им се работи, особено по-тежка работа, ги оставиха, защото разбраха, че не годините са важни, а това, което правиш”, разказва Нели.
Жената се надява и у нас някога да стане така, но коментира, че за да се случи това, трябва политиците да се променят, да мислят повече за обикновените хора, за държавата.
„Много лесно започнахме да раздаваме държавата си, няма да остане за нас! На Санторини, например, не можеш да си купиш земя – трябва да си или местен, или от областта. Можеш да си купиш хотел, но само сградата. Така си защитават земята.” – допълва тя.
По думите й емигрантите, като нея, се интересуват от това, което става в страната, гледат телевизия, четат вестници, преживяват събитията. „Въпреки това емигрантът е малко апатичен към изборите – просто досега всеки обещаваше някаква промяна, а тя така и не се състоя. Но дори и да повярва на някоя партия, има редица пречки, за да може да гласува – разстоянията са големи, хората са заети. Ако реша да гласувам сега, трябва да пътувам 10 часа с ферибота до Атина, после пак толкова обратно, това е цял ден. Така човек губи много време, а е и доста скъпо. От друга страна държавата не предоставя особени улеснения за емигрантите, които искат да упражнят вота си”, разсъждава Нели.
Според нея, въпреки обстоятелствата българските емигранти трябва да имат своето представителство в парламента, защото само така държавата ще обърне повече внимание на българите от „Другата България” – всички онези, които по една или друга причина са напуснали Родината. Именно затова Нели Николова е поела задачата на местен координатор на Санторини. Според нея от всеки от нас зависи дали и как ще упражни гласа си, за да може България да стане по-нормална и уредена държава, която не генерира емиграция, а развитие.
